Испански млад политик яде лайна. Видни либерални интелектуалци и академици го защитиха!

Тихомир Чергов:

Видни либерални интелектуалци и академици защитиха ядящия лайна испански млад политик. Било "християнски авторитаризъм" ровенето в личния живот на другите, сраменето им и морализаторстването. 

Колкото и да е гнусно това мнение, донякъде го уважавам - защото това е откровената, нелицемерна и последователна либерална позиция. Истинският, а не конюнктурен либерал, знае, че яденето на лайна е неизбежен и закономерен етап от еволюцията на тяхната идеология и ценности. Либерализмът е като вземеш християнството  и замениш Бог с човека и любовта със "страстите и желанията". С други думи - либерализмът не е противоположност на християнстовто, а то е перверзията на християнството. 

Както знаете от Библията, хората са живяли в любов и идилия в Рая, преди змията да ги изкуши със забранения плод и да бъдат изхвърлени от райските градини. След това е трявбало Божият син да се жертва на кръста, за да може хората да получат шанс за изкупление и спасение на душите им.
Либерализмът е един култ към "забранения плод",  за него щастието, любовта, идилията и хармонията на Рая са ограничения на свободата на индивиди, форма на авторитаризъм. 

Единственото нещо, което има смисъл, е задоволяването на нагона, а всички ограничения, всички лимити и граници трябва да бъдат разрушавани систематично, защото "потискат индивида". Проблемът на тази философия е, че забраненият плод (задоволяването на страстите) никога не е достатъчен и не може да ти достави трайно удовлетворение, затова трябва постоянно да се търси някой нов, още по-забранен плод. Когато "щастието" се дефинира като задоволяване на страстите, тогава това е една бездна без дъно.

В преследване на страстите си, испанският политик опитва забранения плод на хомосексуализма. Привиква към него и вече не му носи същия "вулкан от страсти", затова му трябва някой "по-забранен плод", някое ново табу, което да наруши - затова пробва хомосексуален секс с малолетни. И към тези "страсти" привиква и започва да търси следващия забранен плод, който да задоволява желанията му - яденето на лайна. И така до безкрайност.
Това е етосът и диалектиката на либерализма, която рано или късно те води до там да ядеш лайна или да защитаваш яденето на лайна като основополагаща цивилизационна ценност.
 

Първи пост на Тихомир Чергов, в който разказа за испанския депутат, ядащ лайна:

Тоя хубостник, който е гей депутат от испанската управляваща либерална партия, на име Даниел Гомез дел Барио, подал оставка след като в мрежата изтекли кадри как....яде фекалии.

Moята скромна прогноза е, че ако Владимир Владимирович и другарят Ши се забавят с бутането на Империята, до десет години яденето на лайна не само, че ще се приема за нещо нормално, а дори ще се чества като "нетрадиционна ориентация". Хората, които го практикуват, ще бъдат защитена от дискриминация група, наречена "скатофили", ще си имат абревиатура, която ще бъде добавена към ЛГБТ+ абревиатурата, ще имат и свой флаг, който ще бъде прибавен към шарените цветове на ЛГБТ+ флага. Ще има ден на скатофилията, а може би дори "месец на скатофилията". "Дисни" ще пускат детски филмчета с ядене на лайна, а скатофили ще посещават детски градини и начални училища, за да провеждат беседи с деца по темата.
Популярният в испаноезичните държави израз "Coma merda" ("яж лайна"), който е приблизителен еквивалент на нашето "да го духаш", ще бъде табу и "скатофобски", а хората, които пишат "скатофобски" статуси в социалните мрежи, ще бъдат осъждани, уволнявани и изключвани от банково-разплащателната система.

Планктонът по света и у нас ще приеме и това извращение за нормално, както прие всяко друго извращение, което глобалистите му сервираха. Даже ще го нарекат "прогресивно", а противниците на скатофилията ще бъдат етикирани като "путиноиди