Първан Симеонов: Президентът Радев като че ли остана единственият авторитет

04-11-2020г.

Гост-автор

”Най-важното за мен е докъде може да стигне ръстът на Слави Трифонов. Другото голямо нещо е президентът Радев. Всеки авторитет в обществото се оказва в някакъв момент застрашен. Президентът като че ли остана единственият авторитет, който остана на плюс. Хората, които не обичат тая власт, ще продължат да не я обичат. Аритметиката ще остане същата в крайна сметка”.

Това заяви политологът и изпълнителен директор на "Галъп" Първан Симеонов.

Все още може да има предсрочни избори, но по-вероятно ми се струва те да са редовни, смята той.

"Всичко може да се случи. Все още може да има и предсрочни избори. Все по-вероятно ми се струва да има редовни избори. Всеки един политолог е длъжен да разсъждава логично, а не да взема страна. Аз слушах Тошко Йорданов, той каза, че май коалиция няма да правят. Отровното трио трябва да направи някаква форма - политическата енергия трябва да се трансформира в политическа материя. Най-логично ми се струва да правят нещо с Мая Манолова", заяви политологът и изпълнителен директор на "Галъп" Първан Симеонов в студиото на "България сутрин".

По думите му идват избори и всички играчи на политическата карта се преориентират в предизборен режим. Според него това е съвсем нормално нещо, което не трябва да ни учудва.

"Имаше моменти, в които хората бяха на различни кръстовища - всеки си имаше различна барикада. Но врагът беше общ. Генералната репетиция беше миналата година на местните избори в София. Въпреки че оставка няма, много трудно ми се вижда Борисов да бъде припознат като основен управленец в страната в следващите години. Това е един от успехите на протеста. ДПС също успяха да ударят управленския модел. Те по някакъв начин успяха да изтласкат статуквото", коментира политологът пред Bulgaria ON AIR.

Симеонов изрази мнение, че традиционно българското общество е срещу управлението си. Либералната общност подхождала с известно политическо високомерие към всички останали. Мая Манолова пък успяла да намери своето място на площада едва в последната фаза на протестите.

Изпълнителният директор на "Галъп" прогнозира, че вероятно от ГЕРБ ще продължат да раздават пари до края на управлението си.
Коронакризата щяла да намали някои от различията в обществото. Автентичният лидер на протеста в най-силната му фаза бил Христо Иванов, а не Отровното трио.

Припомняме,че „Галъп интернешънъл болкан“ правят редовни ежемесечни независими изследвания. Последното изследване обхващаше периода 1-9 октомври и данните от него бяхапоказани в средата на миналия месец. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.
Прилагаме графиките и изводите от тях:

Подкрепата за основните политически формации е по-ниска отколкото беше преди и на практика е еднаква при БСП и ГЕРБ, сочи изследването на „Галъп”. Според социолозите двете партии се движат в последните три месеца на нива от около 13-15% подкрепа. Преди началото на протестите са се движели между 18 и 22% с превес на ГЕРБ. В момента БСП има декларативна подкрепа от 13,5%, а ГЕРБ – от 13%, сочат още данните на „Галъп”. Все повече анкетирани отговарят „няма да гласувам“ или „не подкрепям никого“ - 37,6% през този месец. Според социолозите това е знак за отдалечаване на хората от политиката.

Наблюдава се търсене за „трети вариант“ – негласуване или извънпарламентарни и нови формации. На това се дължи и високата подкрепа а „Има такъв народ“, която, според „Галъп”, е стигнала до 8,6% от всички имащи право на глас.

Сега трябва да се види дали и доколко новата ситуация с коронавируса ще повлияе и на политическите нагласи. Например, една от формациите, които кампанират активно в тази тема, е именно „Има такъв народ“.

Подкрепата за ДПС остава стабилна и дори показа белези на укрепване в хода на протеста - 6,9% от всички имащи право на глас.

Повишила се е и подкрепата за „Демократична България“. Преди тя беше 2-3%, след което стигна до 6%, а след това показва белези на ерозия и падна до 5% през октомври, сочат още данните на „Галъп” . Най-сероизна тежест за тези по-добри резултати има „Да, България“.

Другата протестна формация – мрежата около Мая Манолова – също леко „отскочи“ в началото на протестите до ръба за влизане в НС. И продължава да се движи по този ръб с 2,5% от всички имащи право на глас. Това според социолозите значи около 140 000 потенциални гласа. Важно обстоятелство при Манолова е, че пролетта и лятото на практика съвпаднаха със самото създаване на нейната мрежа. Успехът зависи от възможността за нейното разширяване.

"Обединените патриоти" още преди политическия трус от лятото са около ръба за влизане в НС. Засега не са претърпели нова сериозна щета от протеста. През октомври те имат 2,3%, или около 130 000 потенциални гласа.

„Воля“ също не се е повлияла особено. Самостоятелното й влизане в НС би било трудно, ако изборите са днес. През октомври „Воля“ е с 1,8% или потенциал от близо 100 000 гласа.

Социолозите подчертават, че не всички гласоподаватели са еднакво „твърди“ и в оставащите месеци решаваща ще се окаже кампанията, „финалният спринт“, който различните формации могат да направят.

От останалите формации засега никой няма видим „отскок“, но е възможно да има „скрита“ подкрепа, която да се прояви в самите избори. Така засега седем формации имат перспектива да са в следващия парламент, като две от тях са около ръба.

В началото на протеста искането за предсрочни избори се споделяше от над 40%, а повече от 50% бяха против. В началото на август обаче, след най-горещата фаза на протести, искането за предсрочни избори надделя и стигна до една втора „за“ срещу една трета „против“. През септември и октомври се стабилизира в съотношение две към едно. И тук няма продължаващ ръст, но няма и осезаем спад.

Колкото до самите избори, към този момент, надделяват онези, които смятат, че те не се очертават свободни и честни. 19,2% очакват изборите да бъдат свободни и честни, но 52,6% смятат обратното. Останалите се колебаят. Сред скептиците личат най-вече привърженици на опозиционни формации.

Другият основен обществен фактор е идването на кризата с коронавируса през пролетта и очакваните последици за икономиката на страната. Данните показват, че има стабилизация, но на нови, по-тревожни нива. Тези тревожни нива са отчетени за пръв път през юли. Изследването през юли бе проведено почти изцяло преди първите сериозни протести, така че данните отразяват само икономическите очаквания, повлияни явно от ситуацията с вируса и все още без политически „примеси“. Октомврийските данни пък вече показват посоката. Политическата нестабилност обикновено влияе допълнително на масовите очаквания за стопанството, но през октомври се вижда, че засега тя не е успяла да задълбочи тревогата. Няма обаче и осезаем спад в тревогата, а отново „стъпало“ или „плато“.

Ако през последните години очакванията икономическото положение да се остане същото или да се влоши са движат на нива между 30 и 40%, а очакванията за подобрение – около 15%, то след началото на коронавируса, очакванията за влошаване достигнаха над 50% в началото на юли, очакванията да няма промяна спаднаха до под една четвърт, а очакванията за подобряване – до под 10%. Конкретно през този месец 53,7% очакват влошаване в икономиката в непосредствено бъдеще, 24% не очакват промяна, а подобряване очакват 7,8%. Има и известен процент колебаещи се. За последно в десетилетието подобни негативни стойности са били отчетени през 2012 г.

По-умерена е тревогата по отношение на личните финанси на домакинствата. Този въпрос по традиция извиква по-малко негативизъм в сравнение с очакванията за икономиката на страната въобще. Когато отговаря за икономиката въобще, респондентът вплита и мнението си за политиката, което е по традиция негативно. А когато отговаря за собственото си домакинство, запитаният обикновено е по-конкретен в отговора.

При негативни очаквания за собствените финанси, рязко достигащи в последните години 30%, през юли 2020 г. тази граница беше премината, макар и през октомври да има известно уталагане на тревогата до 29%. Положителните очаквания пък слязоха около и една десета – където отдавна не бяха стигали. През октомври са 11%. Неутралните очаквания се колебаят около 40%, а конкретно през този месец са 39,4%. Има и дял колебание.

Като цяло, очакванията за финансите на домакинствата, засега не са толкова тревожни. Това вероятно се дължи и на не толкова резкия ръст на безработица – ако се съди по декларативните данни от ежемесечните изследвания на „Галъп интернешънъл болкан“, които сега показват 5,8%, то безработицата е на по-високи нива на фона на предходни месеци, но на по-ниски – на фона на близки предходни години. Отново трябва да се направи уточнението, че тепърва следва да се отчитат развитията при новите нива на зараза.