ПРОВОКАТОРИТЕ ИЗГОНЕТЕ (дори тия с хубавите гърди)

Ще ви го кажа от кухнята. Проблемът на журналистите не е това, че ги гонят. 

Гоненето на провокатори не е борба със свободата на словото. Провокатори и нахалници, луди и объркани говорители на Бог нямат място в журналистиката.

Проблемът е друг. Не е, че гонят Караколев и Флора, те просто са досадни плочи на нечий политически Балкантон.

Проблемът е, че когато ПОЛИТИКЪТ трябва да отговори на ЖУРНАЛИСТА, това не се случва.

Това е нашата култура на Безотговорност. Сиреч Журналистът остава без отговори от Политика.

Гилдията знае за моите лични проблеми като журналист. Но няма да ги изговори. Проблемът с моите проблеми започна, когато Борисов спря да идва в моето предаване в Нова. Не знам какво стана - но през 2012 нещата изглеждаха така - политикът спря да идва в предаването, защото не беше доволен от него. От предаването. 
Политикът си поръча друго Предаване.
Това е проблемът. Не е, че се гонят “журналисти”. А че Борисов въведе липсата на отговор като правило.
Прочетете го пак - липсата на отговор стана правило.
Чекмеджета? Магистрали? Парапети? Изборни резултати?

Правилото да не отговарят на въпроси важи и за Бойко, и за Кирил, и за Христо, и за Корнелия.

Те ни лъжат за насъщните букви на смисъла - но вие пак гласувате за тях. 
Има ли чекмедже - има въпрос.
Има ли парапет - има въпрос.
Но те, политиците, не идват на нито едно “опасно” място за тях.
Но и на безопасните места като “Панорама” - и там няма отговори.

Те - ще го кажа- отиват при моя съученик Бойко Василев, защото е безопасно. А от тамошния разговор нещо ясно става ли ви? Не.
В “Панорама” може да видите само новото “априлско” поколение войнолюбци днес. Без да съм го гледал.
Станах на 50. Не мога повече да ви пазя, приятели и съученици, които връщате едновременно и комунизма, и фашизма в нашата кочина. Връщате окопите от Втората световна война. 
Спрете се.

Оперативно:
Разберете - на пресконференции противниците пращат провокатори и те ТРЯБВА ДА БЪДАТ гонени. За да има тишина за отговори. За да има въпроси.
Но на покани на журналисти нямат право да отказват - нито на мен, нито на тутраканския вестник.
Защото политиците би трябвало да работят в прозрачност. А аз, Миролюба, Генка, Свободна Европа, Явор, Полина, Петър - ние осигуряваме прозрачност. Ние, (личи ни), не мислим еднакво. Но вие, Политиците сте длъжни да ходите там, където има смисъл и рейтинг, и различни въпроси.

Проблемът не е дали пускаме всички луди на пресконференция - проблемът е, че налудно търпим лъжци в ефира. И търпим да не се идва там, където ще бъдат задавани въпроси. Това е страх.
Истината е -  политиците в постбойковата епоха не ходят по медии. Те ходят На кафе.
Именно, забележете - те не идват при нас, където има въпроси. Те предпочитат да се сбият с Караколев и Флора, да са жертви на нечие нахалство.
А аз обаче смятам, че е нахалство да не приемаш разговор с мен, с Миролюба, Явор и Генка.
Това е политическо и социално нахалство.
Бих казал, че тия хора, от Бойко надолу -  са страхливци. Но те дори това не са.
Те са нещо много по-лошо. Те са лъжци.
Лъжци със забранени теми.
И те управляват. Хората с парапети и чекмеджета.
Аз, по принуда, съм съгласен да ме управляват те, защото така са избрани.
Но ако те управляват - да дойдат преди това да ги питам.
Да ги питам как са. Когато аз ги питам как са - има шанс да разберете много. Когато “Панорама” ги пита как са - това е На Кафе с уговорки. 
Колко още ще се лъжем - демократичната “Панорама” на Василев е по-удобна от социалистическата на Гарелов. Не съм вярвал, че ще стане така, но е така.
Sorry, Бойко В., не е лично. Това е обществен проблем, който ни прави отново тоталитарна държава.

А провокаторите изгонете - дори тези с хубавите гърди. Иначе е дискриминация.