Противоречат ли публичните признания на руските пленници в Украйна на законите на войната?

Противоречат ли публичните признания на руските пленници в Украйна на законите на войната?
17-03-2022г.
9
Гост-автор

Руски военнопленници са представени на пресата в Киев, 2 март 2022 г. Снимка: Сергей Сюпински, АФП

Майол Алдеберт, “Фигаро”

Бях извикана на пресконференция с 10 руски военнопленника, заловени през седмицата”, разказа по този повод на снимачната площадка на “Франс 5” журналистката от АФП Дафне Русо, посочвайки “ужасната комуникационна стратегия на украинците”. 

"Тайните служби ги бяха подготвили “за малък брифинг, по време на който се чуваше през вратата: “Разберете какво сте направили, вижте кадрите с хората, които сте убили, майките ви мислят, че сте загинали при учение в база в Русия, сега ще им кажете, че още сте живи”, съобщава журналистката. “А след това подредиха журналистите срещу тези войници, за да ги накарат да кажат колко луд е президентът Путин, колко лоша е войната и колко много искат да се приберат у дома”.

От началото на руската инвазия украинските власти представиха няколко пъти пред медиите пленени и “каещи се” руски военнопленници.

Това беше престъпна заповед, но аз я изпълних… Бях слаб… Осъзнавам, че това е чудовищно престъпление и искам прошка от Украйна”. В залата на информационната агенция “Интерфакс Украйна”, в събота, 12 март, военен, представен като подполковник в 47-ми полк на руските военновъздуши сили, разказва как му е било възложено да разрушава военна инфраструктура, преди да получи заповед да стреля по цивилни цели.

До него е млад майор, който се казва Алексей Головенски, пилот от руските военновъздуши сили. “Изтеглете войските, спрете тази инвазия… Не виждам нито анти-Русия, нито фашисти, нито нацисти тук”, казва той пред присъстващите журналисти.

Освен че водят героична съпротива в зоните на бойните действия, украинците се бият ожесточено и на информационния фронт. В разказа за националната отбрана, предназначен да мобилизира напълно населението, украинските разузнавателни служби умело използват руските пленници. Но имат ли право на това според международните договори за въоръжените конфликти?

Ако този епизод на mea culpa* може да е достоверен с оглед на пропуските на руската армия от началото на инвазията, последвалата пропаганда може да се сблъска с правото на войната. Постановено в различните конвенции от Женева, то е категорично относно “излагането” на военнопленниците. Според член 13 от Третата Женевска конвенция от 1949 г. лицата, ползващи се със статута на военнопленници, освен забраната за малтретиране, трябва да бъдат защитени от “общественото любопитство”, според термините на този член.

“Обществено любопитство”

Именно това припомни Международният комитет на Червения кръст, дискретната агенция, която със съгласието на воюващите страни наблюдава военнопленниците. “Те трябва да бъдат третирани с достойнство и да не бъдат излагани на обществено любопитство, в социалните мрежи или другаде”, припомни агенцията. А Женевските конвенции се прилагат универсално, дори в млади държави като Украйна, родена след подписването на тези договори, по силата на универсалната стойност на принципите, които се прилагат за всички.

Общественото любопитство” се отнася до понятието за достойнство сред общите принципи на въоръжените конфликти”, обяснява Давид Кюмен, доцент в Университета “Жан Мулен” в Лион. “Нямаме право да излагаме жертвите на противниковия лагер”, обобщава експертът по военно право. “Това не е военно престъпление, но е нарушение, което би могло да бъде преследвано от нашите френски съдилища”. Въпреки това, правилото редовно се нарушава, както през 2003 г., когато Саддам Хюсейн беше пленен. “Неговото рошаво лице беше показано на снимка, хвърлено на общественото мнение”, спомня си университетският преподавател.

Дали този принцип на достойнство пречи на пленниците, които биха искали наистина и без принуда да свидетелстват? “Съществува и принцип на преданост”, обяснява Давид Кюмен. “Когато Украйна плени руски войник, тя няма право да го разпитва, за да го обърне, да го накара да предаде родината си. Не може да има нарушение на верността между пленника и неговата държава”, твърди експертът, който изразява сериозни резерви към тези свидетелства “без принуда”.

Информиране на семействата на военнопленниците

Бях извикана на пресконференция с 10 руски военнопленника, заловени през седмицата”, разказа по този повод на снимачната площадка на “Франс 5” журналистката от АФП Дафне Русо, посочвайки “ужасната комуникационна стратегия на украинците”. "Тайните служби ги бяха подготвили “за малък брифинг, по време на който се чуваше през вратата: “Разберете какво сте направили, вижте кадрите с хората, които сте убили, майките ви мислят, че сте загинали при учение в база в Русия, сега ще им кажете, че още сте живи”, съобщава журналистката. “А след това подредиха журналистите срещу тези войници, за да ги накарат да кажат колко луд е президентът Путин, колко лоша е войната и колко много искат да се приберат у дома”.

Защото един от аргументите, който една от страните може да противопостави, е информирането на семействата на военнопленниците. А освен умело организираните пресконференции, от началото на войната в социалните мрежи се разпространяват няколко кадъра, приканващи руските майки да дойдат да приберат пленените си синове. Но “тази роля обикновено е възложена на Международния комитет на Червения кръст, истински хуманитарен посредник”, припомня Давид Кюмен, който планира да състави списъци, предадени на всяка от воюващите страни чрез Международната агенция за военнопленниците, веднага щом тя бъде създадена.

* Mea culpa (лат.) - Моя е вината (бел. ред.).

Превод от френски: Галя Дачкова

  Източник: "Figaro"

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.