Просто съм отвратен от всичко

17-06-2022г.

144

Гост-автор

Валентин Георгиев, Фейсбук:

Това е първият пост, който пиша след поредния бан. Този път беше 3-дневен. Та започвам с него, защото става дума за случка, която дълбоко ме впечатли. Който иска да чете, който не иска - негова воля...

Имам вредния /и мързелив/ навик да хвърлям от балкона на 8-ия етаж, пред входа на блока, на котките от квартала по някое и друго мръвче - я търкълце саламче, я парченце кренвирш, или и риба - каквото има...

Обикновено им изнасям в пластмасова чинийка нощем да "пируват" като хората, но сега по обед ги видях - бяха се събрали три.

Гледам да не минават хора, за да не ме гледат накриво, че хвърлям отгоре. Та започнах да ги храня и изведнъж... откъм кофите за боклук в съседство към входа се приближи клошар. Възрастен човек, който започна да събира парчетата салам и да ги яде....

Нямате представа как се почувствах. Не искам и да разказвам, всеки на мое място би го преживял по свой си начин.

И си помислих: Господи, какво тук значи някъкъв си Киро, Слави, Бойко или който и да е друг от вакханалията, с която сме засипвани?! Животът е другаде, животът е съвсем друг, ако изобщо може да се нарече живот...

Странно ми е, пиша спонтанно, дори усещам как такива като примерно Станоев или Пепи Фотев или някой друг жълтопаветник ще ме "лайкнат" с хилещи се и превиващи се от смях човечета. Защото за тях това е някаква последица от "комунизма", Путин или БСП /например/. Но това е друга тема. С друга диагноза.

Не посмях, а и нямах сили да сляза и да дам нещо повече на този човек. Дори се скрих, за да не гледа към мен, че хвърлям отгоре храна, а той я взима и яде...

Срамувах се. От себе си, а и заради него.

След минути вече го нямаше....

А у мен остана само горчивото усещане, че това не е моят свят. И че ми е все тая какво предстои. По-добро няма да стане. Не мисля да споря, нито да се оплаквам.

Просто съм отвратен от всичко.