Проф. Николай Габровски: 3D принтираните импланти са върхът на иновациите, но все още са много трудни и бавни

Някои от операциите в Клиниката по неврохирургия на „Пирогов” са в авангарда на световната медицина.

- Как възприемате външните оценки, например получената преди дни награда за професионален принос и иновации?

- Не мога да отрека, че добрата оценка за положените усилия и труд е винаги приятна. Но като изключим личния елемент, подобни инициативи имат по-голямо, по-общо значение – от здравеопазването да идват и добри новини.

Тези „оскари за медицина” , както и други като „Лекар на годината” или „Лекарите, на които вярваме” възстановяват доверието в лекарите, в здравеопазването, а това е важно за всички. Защото без доверие ние не можем да работим.

- Защо обаче новините от здравеопазването в повечето случаи са с отрицателен знак?

- За съжаление, негативното доминира. Не защото е в повече, а предполагам, че изглежда по-интересно, по-интригуващо.

Има една обща нагласа да сме по-склонни да вярваме на лошото, отколкото на доброто.

Същевременно има и обективни фактори – далеч не всичко е наред и работи перфектно в системата както за пациентите, така и за лекарите.

Не на последно място е умишленото експлоатиране на темата.

Лошите новини от здравеопазването създават тревожност за най-ценното, което имаме – живот, здраве, нашите близки.

А всички знаем, че тревожният, напрегнат човек може много по-лесно да се манипулира.

Българската медицина има с какво да се гордее.

Доказват го почти ежедневно научни форуми в страната, в които участват водещи фигури от световната наука и медицина.

Доказва го и фактът как добре се приемат нашите лекари зад граница.

- Кое е новото в работата ви, което очаквате да получи висока оценка?

- В Клиниката по неврохирургия на болница „Пирогов” се стремим да прилагаме иновативни и вече утвърдени практики в Европа и света.

Всяка година въвеждаме нова техника или метод, нещо видяно, научено, прочетено.

Твърдя, че някои от нашите операции са в авангарда на световната медицина.

Пример за това е особено актуалното напоследък 3D принтиране.

- Какви „елементи” за човешкото тяло може да се принтират?

- Най-често – разрушени части от черепа и от гръбначния стълб.

Работим заедно с Техническия университет, където моделите се разработват на компютър, имаме и партньори от чужбина.

Процесът е много интересен, но все още труден и бавен, поради което такива интервенции са рядкост.

- Каква е ползата за пациента и колко струва това?

- Направеният имплант отговаря с абсолютна точност на индивидуалните нужди.

Миналата година част от лицето на пациент се разрушаваше от туморен процес и единствената възможност да се изгради отново беше 3D принтиране.

Имахме случай, в който бе засегната основата на черепа с обезобразяващ ефект и нямаше друг начин за укрепване.

Преди дни направихме реконструкция на голяма по обем част от черепния покрив.

Операцията не беше възможна с обичайните методи.

- До какви други иновации имат достъп пациентите ви?

- Тази година въведохме още 2 хирургични техники в гръбначната хирургия, които се прилагат за първи път в страната.

Едната е за странични достъпи, които са минимално инвазивни и са удобни при по-едри пациенти.

Другата е динамична стабилизация, която при определени случаи е много подходяща алтернатива.

- Каква е картината в болниците в страната, там въвеждат ли се новите методи?

-  В страната вече има много добре оборудвани звена.

Когато навремето специализирах в Белгия, хитът в медицинската техника беше PET скенерът.

Тогава дори и не се надявах, че ще го имаме в България.

А ето, че това изследване вече е достъпно.

Същото се отнася и за радиохирургията – макар и със закъснение, вече има такива апарати в страната.

Погледнете образната диагностика.

Спомням си колко трудно беше да се направи ядрено-магнитен резонанс.

За него дори се ходеше в чужбина, а изследването струваше 600 долара.

Днес можете да направите висококачествено изследване за дни на близо 5 пъти по-ниска цена.

Това е и едно от основните предимства на нашето здравеопазване, което рядко се оценява от пациентите – бързият достъп до добър специалист.

Неотдавна българка, работеща като медицинска сестра в Англия, предпочете да се оперира тук, защото там й бяха дали дата след 10 месеца.

А тя имаше инвалидизиращи болки.

Вместо след 10 месеца в Англия при нас беше оперирана и след 10 дни беше забравила за проблема.

Проф. Габровски по време на операция

- Как ще коментирате новата здравна карта и какво ще бъде значението й за пациентите?

- Здравната карта е един от „вечните” проблеми в нашето здравеопазване.

Докато я няма, всички се оплакват, че липсват яснота, подреденост, структура, предвидимост в системата, които тази карта би трябвало да дава.

Когато документът е факт, всички се втурват да намират недостатъци, политат укори и обвинения.

И това се повтаря многократно.

Абсолютно необходимо е да имаме ясна картина за нуждите на населението от болници, легла и апаратура.

Тази картина ще търпи естествено развитие и промяна, но е наивно да вярваме, че можем да работим без регламент, в имагинерна представа за пълна свобода.

Всяко общество има нужда от правила, още повече сложна система като здравеопазването.

На въпроса за пациентите и здравната карта – за огромната част от хората най-важен е личният лекар.

Именно той трябва да познава най-добре здравословното състояние на пациента, да му даде съвет за най-честите и разпространени заболявания и състояния, да му помогне за по-добра профилактика.

Ако заболяването е по-тежко или трудно за диагностициране, да го насочи по правилния път.

Много важно звено за хората е и спешната помощ.

Никой не знае кога, къде и каква спешна здравословна ситуация може да го сполети.

В тези моменти сме най-уязвими, често безпомощни и съдбата ни се решава за минути.

Не на последно място е наличието на развити болнични структури, които да обслужват тежките заболявания.

С това, струва ми се, приключва идеята за здравна карта, здравна реформа, здравноосигурителен модел и т.н. за огромната част от пациентите.

Хората искат да са спокойни, че имат достъп, че има кой да им помогне или да ги упъти как да се справят с проблема си, че могат да разчитат на лекарите.

Естествено е за тях да са чужди и дори непонятни всички заплетени термини, които съпътстват дебатите по тази тема.

- Вие сте в управата на „Пирогов” от една година. През това време имаше и протести, и различни критики към новия екип.

- Минахме през доста перипетии, които бяха свързани с общото напрежение в цялата система, но и с някои специфики на болницата.

В Министреството на здравеопазването се смениха няколко екипа за кратко време и това неизбежно създаде напрежение в цялата система.

А „Пирогов” е особено чувствително място, където сякаш с лупа се увеличават всички проблеми, трудности и недостатъци.

{BANNER_ID-3}

От друга страна, в болницата започнаха сериозни, значими и дълго отлагани реформи.

Макар „Пирогов” да е уникално по същността си лечебно заведение, беше наложително да се влезе в определени общовалидни норми и стандарти.

Нормално е промяната да предизвиква несигурност и съпротива.

За съжаление, това се подсили от доста задкулисни и подмолни ходове, които тръгнаха отвътре.

Целта беше банална – болницата да спре да работи, за да се покаже, че новият екип не може да се справи.

Надявам се трудностите от това мрачно, деструктивно естество да са вече минало.

За да решаваме проблемите от същността на нашата работа – как да лекуваме по-добре и по-ефективно.

Мисля, че в момента процесите в „Пирогов” вървят в правилната посока.

- С какво „Пирогов” е по-различна болница, защо винаги привлича общественото внимание?

- Болницата има изключителното предимство да е много търсена от пациентите.

Това е предимство и голяма отговорност.

Важно е, че при нас се концентрира предимно тежката патология.

Това е шанс за развитие на медицинските екипи и макар да е голямо технологично, професионално и финансово предизвикателство, дава възможност да се натрупва изключителен опит.

Например за първите четири месеца на годината през спешното отделение на „Пирогов” са преминали близо 85 000 души, от които повече от 21 000 деца.

Можете ли да си представите!

Това прави близо 700 човека на ден. Всеки ден. И в празници. И в събота. И в неделя.

700 души, които търсят спешна медицинска помощ, всеки със своя проблем, всеки със своята болка.

От тях над 16 000 са имали необходимост от болнично лечение.

И без да сте специалист по медицинска статистика, се вижда на какво натоварване са подложени екипите в болницата.

Нека читателите ви са уверени, че „Пирогов” продължава да върши това, в което е най-добра – да оказва помощ на всеки, по всяко време, независимо колко тежък е проблемът.

- Успявате ли да задържите лекарите и медицинските сестри при това натоварване?

- Кадровите проблеми в системата на здравеопазване са известни.

Особено по отношение на медицинските сестри трудностите са огромни и се задълбочават с всяка година.

В „Пирогов” успяваме да поддържаме голям интердисциплинарен екип, защото такова е естеството на работата ни.

Не можем по средата на лечението на един пациент да му кажем – дотук бяхме ние, отивайте в друга болница.

Но става все по-трудно.

Загубихме много добри специалисти поради чисто финансови причини – имаме много тежки случаи, а касата заплаща по клиничните пътеки еднакво независимо от сложността.

Тъй като лечението на тези тежки случаи е скъпо, финансирането се оказва недостатъчно и оттук започва една каскада от проблеми.

- Какво правите, за да се повиши заплащането на работещите в „Пирогов”, с което бихте ги задържали?

- При този недостиг на кадри към екипа на болница „Пирогов” се присъединиха някои ключови специалисти в областта на гастроентерологията, лицево-челюстната хирургия и неврологията.

Надявам се това да разшири възможностите да лекуваме пациентите си по-добре.

Към екипа по неврохирургия се присъедини едно от водещите имена в тази област – доц. Венелин Горанов.

Това е важен знак на доверие и възможност да надградим, да развиваме професионализма си.

- Значи можем да завършим оптимистично?

- О, да. Уверен съм, че днес здравеопазването е много по-добро и с по-големи възможности, отколкото преди 5-10-15 години.

Ние диагностицираме и лекуваме по-добре.

Разполагаме с много по-добра апаратура и възможности.

И не трябва да се подценяваме.

Има много проблеми за решаване, но свършеното съвсем не е малко.

Затова предпочитам с оптимизъм напред.

Лесни пътища няма.

Просто трябва да извървим своя.

CV                                                                             

Роден е през 1971 г. в София.

Завършва медицина в Медицинска академия в София през 1996 г., а след това учи и в медицинския университет „Рене Декарт” в Париж.

Защитава специалност по неврохирургия през 2004 г.

През 2005 г. защитава дисертация по неврохирургия за присъждане на образователна и научна степен „доктор”.

Началник е на Клиника по неврохирургия в „Пирогов” от 2011 г.

Специализирал е във Франция, Германия, Белгия.

***
Източник: www.24chasa.bg

{BANNER_ID-4}