Проф. Атанас Семов: Нашите учебници са подложени на “Баташко клане“

Проф. Атанас Семов: Нашите учебници са подложени на “Баташко клане“
13-04-2022г.
8
Гост-автор

Обезличава ли се българската история в учебниците и има ли в тях патриотизъм? Тези въпроси повдигна в студиото на предването "Говори сега" на БНТ преди седмици конституционният съдия, член-кореспондент на БАН проф. Атанас Семов:

“Да подема инициативата ме накара една силна потребност и една зловеща констатация, това, че нашите учебници са подложени на “Баташко клане“, колкото и страшно да звучи, през тези няколко десетилетия на демократичен, а всъщност обезличителен преход. В тяхното съдържание и още повече дух, не е останало нищо от българската национална памет и национално чувство, от българската национална гордост.

Стигам до констатацията, че в българското училище се прави всичко възможно, за да бъде забравена националната идентичност, националната памет и в този смисъл да се отглеждат професионални гастербайтери. Да се отглеждат деца, които не носят никакво чувство за святост, не носят чувство за принадлежност, нямат връзка с родината.

Това е едно много тягостно усещане за съзнателно обезродяване. Много ми се искаше да вярвам, че става дума за криво разбрана толерантност, за престараване, за мерак за модерност и подражаване на Запада.

След като разгледах по-внимателно учебниците от 1-ви до 10-и клас, стигам до извода, че това е една целенасочено прокарвана политика, политика на обезбългаряване на българското училище.

Затова подхванах инициативата “Да върнем България в българското училище“, но сега когато новият министър на образованието акад. Денков се ангажира с едно цялостно преразглеждане на учебните програми, учебните планове и учебниците, ми се иска към по-техническите критерии на проверка да се добави и един ценностен, а именно – дали и доколко нашите учебници и училище формират чувство за национална принадлежност.

Много ясно трябва да се разбере, че нищо в Евроатлантическата ориентация не налага и не изисква да се откажем от националната си памет.“

Зад граница

“Учебниците за българските училища зад граница са много по-патриотични и изчистени, с по-ясни послания, от тези, които се използват тук в България. Липсват важни исторически събития. За държавата на Иван Асен II, която e най-голямата в Европа, има няколко реда. Нашата 30-годишна демокрация е доказателство за това, че забравянето на уроците на историята ни обрича отново да преживеем драмите на историята.“

 

Проф. Анна-Мария Тотоманова
Проф. Анна-Мария Тотоманова

Темата коментира в “Нашият ден“ проф. Анна-Мария Тотоманова от Софийския университет:

“Все по-голяма част от децата не владеят функционално български език. Владеенето на родния език определя когнитивните способности на децата – придобиване на нови знания, осмисляне, преразказване, препредаване и на един нов етап самостоятелно произвеждане на нови знания.

Децата са затрупвани с едни граматични термини, които не могат да осмислят, което само ги отвращава от преподаването по български език и литература. Така се затормозява тяхното езиково развитие.

Заради презумпцията, че всеки който е роден българин, знае български език по рождение, не успява да покаже на децата красотата и богатството на българския език.

Да се започва с граматика и таксономия още в началните класове е контрапродуктивен подход. Резултатът е, че децата нямат достатъчен речник и не могат, когато четат да разбират текста и да го предадат адекватно. Трябва да се махне тази наукообразност от учебниците.“

   Източник: БНР

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.