Проблемът е ясен – българите не искат да се ваксинират

Проблемът е ясен – българите не искат да се ваксинират
31-01-2021г.
16
Гост-автор

„Честването” на месеца от старта на ваксинирането срещу COVID-19 бе наситено и страстно у нас. С темпото България се оказа последна в Европа, а италианското издание „Политико” изчисли, че ще постигнем колективен имунитет от 70% през 2040 г. Полетяха обвинения за неподготвеност на здравните власти, лошо планиране, недостиг на ваксини. Но каквито критики да има към тях (със сигурност доста са основателните), коренът на проблема е друг - (не)желанието на населението. Не може да ваксинираш неискащи хора. А това не отваря просто нови проблеми, ами бездна. Вайкаме се как да ускорим темпото, но няма бегачи. Чудим се защо държавата не се справя, а то няма с кого да се справя. И основното обяснение не са чиповете на Бил Гейтс или споровете около „Спутник” - „Пфайзер” – „Астра Зенека”. Тия актуалности вълнуват и другите народи. Обяснението е давано многократно -  2-3% от българите се имунизират срещу грип всяка година, срещу 40% средно за Западна Европа. Просто българите ни няма на този терен.

Числата са ясни

Ваксинирането у нас стартира официално на 27 декември. Според разработения по-рано имунизационен план първата фаза включи лекари, фармацевти, стоматолози, специалисти по здравни грижи и помощен персонал. Общо – 243 000 души. Точно месец по-късно, на 27 януари, в лекарските кабинети влязоха първите учители, тоест започна втората фаза. Според данните – 29 000 души бяха ваксинирани към този момент. Никой не е върнат, РЗИ изпълнява стриктно списъците. А от 243 000 души 29 000 са максиимум 15% - и то при силно доброжелателни вариации със стойностите. Главният държавен инспектор Ангел Кунчев пък коментира пред „Сега”: „Мисля, че някъде към 20 ще излезе процентът. В София имаме още медицински работници да обхванем, не сме приключили с големите университетски центрове. Но да, вероятно е точно изчислението ви, може би средно около 20%”.  Тече втората фаза, трудно вече може да се сметне 15 или 20 е процентът при първата. Но няма нужда, нещата са кристално ясни – ваксинирани са максимум една пета от медиците, защото толкова са пожелали.

24% желаещи учители отчете пред БНТ министърът на образованието Красимир Вълчев в момента. Числата, по медийни публикации, не са големи и в старческите домове (112 000 души общо във втората фаза). А това са все хора на първа линия. Колко ли ще искат останалите? А колко в многолюдните гета, неуловими при задължителното ваксиниране (последната пета фаза)? Разбира се, има българи, които желаят да се имунизират, но не им е дошъл редът, или пък са от липсващото в плана „простолюдие”. Но предвид целия минал и сегашен опит, би било доста смело да се предположи, че делът име по-различен. 

 

В резултат – „преизпълнение”

 

Не друго, а именно липсата на желаещи обяснява защо на самия старт на втората фаза здравният министър Костадин Ангелов анонсира началото на четвъртата за края на февруари. Явно списъците с желаещите не са го изплашили, защото само за месец ще бъдат ваксинирани едновременно втората и третата фаза (ВиК, общински служби и т.н.) Четвъртият етап ще е предизвикателство (хора над 65 г. и по-млади с хронични заболявания – 1.8 млн.). Но с нея вече ще се занимават личните лекари. Отделно Ангелов покани и 80 000 души изборна администрация, които трябва да бъдат ваксинирани с две дози до 4 април. Няма чутовна смелост в „преизпълнението” на плана. При липсата на желаещи етапите текат бързо, от 80 000 ще се явят в пъти по-малко. Всичко това означава, че и на „простолюдието” бързо ще му дойде редът.

 

Честно и нечестно

 

В момента управляващите бягат от честното обяснение защо малко ваксини са сложени. Тяхната цел е да внушават, че всичко е добре, а ако лъсне нежеланието на хората, базисно ще стане ясно, че нищо не е добре. Затова те с удоволствие влизат в спор, който ще спечелят – за т.нар. недостиг на ваксини. Истината е, че при липсата на мераклии заявените доставки са достатъчно. Ако нещо се обърка, ще е поради общоевропейския хаос. Отделно от това почти всички повдигани до момента критики имат лесен отговор: Защо сходната като население Дания е напред в класациите? – Ами защото датчаните искат да се ваксинират; Защо сме последни в Европа? – Защото винаги сме последни при доброволно ваксиниране;  Аз искам, роптае някой, ама не мога да се вредя  – Нормално, във всяка държава ваксинирането тече на етапи. Но най-лошото е, че този изместен фокус скрива същината. А тя е, че и 7 млн. ваксини да бъдат доставени наведнъж, в употреба ще влязат драстично по-малко. Незабелязвайки тези очевадност приличаме на човек, който се тюхка кога 20-те му пръста по тялото ще станат 70.

Всичко това не значи, че хората, които не желаят да си слагат ваксини, са виновни. Така са преценили. Но значи, че ваксинирането като процес у нас засега не изглежда като спринт в тунел, а в пещера – тя свършва много преди 70-те процента. От там пък следва, че е възможно в един момент спринтиращите държави  да погледнат с недобро око на пътувания от и за България. Значи още, че бодряшките изявления на Ангелов за достигане на колективен имунитет след дъжд от ваксини са прах в очите.
В интерес на истината,

 

лостовете за въздействие са кът.

 

Задължително ваксиниране е немислимо. Информационна кампания би била със спорен принос (всичко, което хората може да узнаят, вече го узнаха през лудата година; за другото и науката се чуди). По-достъпно записване чрез интернет е добра идея, но пак с минимален ефект – по телефона, както сега, не е трудно. Така или иначе управляващите (независимо кои след 4 април) не могат да стоят със скръстени ръце. Трябва да го измислят.  А искрено загрижените за ваксинирането критици следва да им напомнят, че полезни биха били единствено тия решения, които изхождат от предпоставката, че желаещите българи са опасно малко. И сантиметър няма да мръднем напред, ако цялото общество не проумее диагнозата.

Съмнително е, че ще се случи всичко това. Най-вероятно мъчително ще си играем на ваксиниране със заплахи, томболи (би било в тон с традицията), а отговорността ще се прехвърля между въздигащи и падащи управници. И така, докато вирусът (дай Боже!) постепенно изчезне. Дето се вика, и простите хора, и най-умните разчитат да изчезне сам, защото другото е...- в сферата на нецензурното.

Източник: segabg.com

Banner

© 2023 Lentata.com | Всички права запазени.