Проблем на т.нар. български интелектуалци е идейният провинциализъм
Големият проблем на т.нар. български интелектуалци е идейният провинциализъм - което не е ново в исторически план, ами малко или много правило за почти цялото съществуване на българската държава. Идейният провинциализъм няма много общо с фанатичната арогантност, която жълтопаветната общност се опитва прикрие комплексите от реалния си такъв (в който няма нищо лошо) - напротив, той често е неин постоянен спътник.
Не става дума дори за безкрайното фокусиране върху злободневия или дребнотемия - това дори се подразбира в условията на либерална демокрация, която е неспособна да произвежда програми с хоризонт по-дълъбг от четири години (или ако го прави резултатите са плачевни).
Проблемът се състои в два ракурса:
1. Трите конституиращи парадигми - на вярата, на разума и на волята, не се разглеждат като парадигми (т.е. като modus, който макар и не основен, все пак се запазва и оказва съществено влияние), а като дискурси (по смисъла от Фуко) - извън който всичко е излишно и отхвърлено. (Това е причина и като страничен ефект е появата на сциентиски групи с IYI, които често банват, но не това е темата)
2. Невъзможност за излизане от рамката на доминиращият дискурс - от установеният наратив, които определят какво може и какво не може да бъде „казано“. Това не е само рефлексия от тоталитарното минало, в което отклонението от този дискурс можеше да има съвсем реални негативни последствия, а самовъзпроизвеждаща се интелектуална немощ и до днес. Изключително редки са изключенията на разсъждения, които успяват да излязат извън рамките на актуалния и доминиращ либерален дискурс, който е сложил строги рамки на това, което може и това, което не може да бъде дори помислено.
Тук не става дума само за тези, които се определят като либерали, но дори тези, които се приемат за консерватори, но действащи в либералния дискурс. Почти всяко дори наглед консервативно предложение оперира в самия установен консенсус. Излизането от тази система е изключително сложно и е въпрос на доста сериозен дебат дали е възможно с малки стъпки в съществуващия дискурс или с рязка поява на нова доминанта.
Добрата новина всъщност е...лоша. Състои се в това, че всички идеи извън доминиращия либерален дискурс малко по-малко изчезват - дали чрез автоцензура, дали чрез т.нар. cancel култура, дори на съвсем периферни симптоми, нищо извън установената рамка не бива да съществува. Дори т.нар. "консерватори", оперират изцяло в либералния дискурс, което води до странни франкенщайнови образувания като "LGBT conservatives" във Великобритания, например. В крайна сметка не ние ще избягаме от интелектуалния провинциализъм, а интелектуалния провинциализъм ще бъде единственият позволен стандарт.
Източник: Николай Облаков, фб
Още от категорията
.jpg)
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.