Приключенията на Блъсков 4. Грабеж от данъкоплатеца като свобода на печата. И кой му пречи да се премести?

09-12-2021г.

Иван Бакалов

Бърз преглед на скандала с Петьо Блъсков само по неговите обяснения, показва сложния му журналистически стил…

„В момента запечатват стаите, разбиват и сменят ключалки… Фашизъм, обикновен фашизъм, маскиран с някаква заповед, заради някакви измислени финансови задължения“ – казва пред журналисти собственикът и главен редактор на „Труд“ Блъсков на 6 декември, когато представители на областната управа, полиция и служители на министерство на културата се опитаха да си вземат помещенията, в които е настанена редакцията.

Министерството разпрати подробна справка до медиите за неплатен наем и консумативи (отопление, ток, вода). Общо задължения за над 235 хил. лева.

„Ние сме си платили всичко. Той лъже, той денонощно лъже – казва Блъсков за министъра същия ден. – Има и документи, че вестникът не дължи нищо – представили сме ги на медиите, на Народното събрание, завели сме и дела, но те бързат да правят тази мизерия.“

Ден по-късно Блъсков обяснява по „България он Еър“: „В продължение на 5 години искаме министерството да ни изпрати валиден финансов документ, по който да ги платим…“ И още: „Нашият договор за наем е прекратен и в същото време получаваме фактури по същия договор. И до ден днешен си плащаме наема. Три дни сме закъснели и на четвъртия ден всичко беше платено“, казва Блъсков.

Говорителката на главния прокурор „братиньо“ Велчев обяснява как ще конфискуват вестниците на Донев и Павлов – през 2012 г.

Това е журналистика в стил „Труд“. Платил, ама не платил, ама платил със закъснение от два дни, ама не му представяли документ да си плати и т. н. Кое е вярно в тази пушилка от обяснения?

ГЕРБ превърнаха случая в политическа атракция за посегателство на свободата на словото. Извикаха в парламента служебния министър Минеков да отговаря на въпроси. Най-важните не бяха зададени, не им беше и отговорено.

Има ли намеса в редакционната политика на „Труд“? Изнудвал ли е някой „Труд“ или Блъсков лично? След като от юли има предупреждения да освободи помещенията, какъв е проблемът да си намери нова редакция?

Петьо Блъсков. Снимка: от тв екрана

Няма никакво съмнение, че отговорът на тези въпроси е „не“. Ако някой притискаше Блъсков за редакционната му политика, досега щеше да писне. Имал е и достатъчно време да се премести в друга редакция. Тук изглежда му е добре, с наем 5,5 лв. на кв. метър – 2-3 пъти по-нисък от наемите в района. Освен това може и да не си плаща…

Министерството няма договор за наем с фирмата на „Труд“. Договор има фирмата на Блъсков-син „Южен кръст“, която е преотдала помещенията на вестника, макар да няма право по същия този договор. Сега министерството и да осъди фирмата, нищо няма да вземе. Същия случай е, когато Блъсков взе имотите на СБЖ. Същата фирма ги е наела и ги преотдала под наем на друга фирма на Блъскови (виж „Приключенията на Блъсков 1.“).

Вестник „Труд“ отразява как с полиция затварят ТВ7.

Спорът за свободата на словото по отношение на „Труд“ трябваше да се води през 2012 г., когато повдигнаха по две обвинения на собствениците на пресгрупата, която го издаваше, него и „24 часа“. На Донев и Павлов определиха гаранции съответно по 150 хил. и 500 хил. лева, и 150 хил. и 50 хил. лева по всяко обвинение. Говорителката на главна прокуратура Арнаудова обяви пред журналисти, че ако ги осъдят, държавата ще конфискува вестниците. Двамата благоразумно ги продадоха на когото им посочиха. Но това е друга тема. Бяха оправдани по всички обвинения. Главен прокурор беше „братиньо“, както Борисов нарича Борисов Велчев в един разпространен запис на разговор.

Ами телевизия BiT? Която купиха, за да закрият?

Как мачкаха телевизиите, уволняваха водещи, карикатуристи, спираха предавания, как заличиха ТВ7 и т. н.

И сега слушаме оглушителен рев за Блъсков от партията на Борисов, която години наред мачкаше медиите, докато свали България на последните места по свобода на словото в света.

И сега тези ще ни дават пример за демокрация и отношение към медиите. Герберският пропагандистки парцал „Труд“ да си намери нова редакция, никой не му пречи да си бълва глупостите. И без друго вече е без значение, скандалът само му направи реклама, но и това няма да му помогне. Той не е на печалба, не може да съществува без някой да го издържа. Не убиват „Труд“, просто един „Труп“ (както го наричат) се вмирисва…

Герберската власт го е уредила с евтин наем и нахално искат сега това да продължи за сметка на държавата. Това не е свобода на словото, а грабеж от данъкоплатеца.

Източник: е-vestnik