Прибрахме се в Пловдив...

Автор: Манол Пейков, ФБ

Прибрахме се в Пловдив.

Не съм го виждал толкова празен от мача България-Нигерия на Световното по футбол в САЩ през 1994-а, когато токът вкъщи спря и светкавично се качих на колата, за да отида да го гледам у приятел на другия край на града.

Преди да се приберем вкъщи, тръгнахме да търсим отворен супермаркет. Кварталният, "Средец", се оказа затворен. Малко по-отдалеченият и по-голям "Т-маркет" -- също.

Понеже не ми се ходеше в хипермаркет, помолих Яна да проверим малката денонощка на булеварда, която продава и хранителни продукти.

Беше отворена. Продавачът, с маска и ръкавици, попита дали може да ми помогне с нещо.

Отговорих, че няма нужда. Подбрах това-онова и докато чаках да маркира продуктите ми, му зададох най-очевидния въпрос:

-- Е, как е ситуацията? Влизат ли хора?

-- Много малко -- отвърна. -- Ако продължи така, няма да е никак добре.

-- Всъщност това е много добра новина -- му рекох. -- Защото именно от следващите две три седмици зависи как ще се развие ситуацията в дългосрочен план.

* * *

В последния брой на "Уошингтън Поуст" има много любопитна статия, която разглежда различни сценарии на развитието на епидемията чрез симулация на разпространението й във въображаемо градче от 200 жители, в което има един-единствен заразно болен.

Разглеждат се четири варианта.

• Първият: ако всички се движат неограничено.
• Вторият: ако част от хората бъдат поставени във втеменна карантина.
• Третият: ако хората възприемат политика на социално дистанциране, вследствие на която три-четвърти от населението спре да се придвижва активно.
• Чевъртият: по-стриктна социална дистанция, при която седем-осми от населението се самоограничи и си остане у дома.

Разликите в скоростта на разпространение са удивителни.

И макар при всяко рестартиране на страницата с въпросната статия да се рестартират и самите симулации, като всяка от тях е съвършено уникална, което води до различен краен резултат всеки божи път (!), общият извод остава неизменен.

Максимално агресивното социално дистанциране (а не насилствената карантина) е най-ефективният начин да забавим развитието на епидемията. При това с огромна разлика, която в средносрочен (и дългосрочен) план е решаващ фактор за нормалното функциониране на здравната система и осигуряването на адекватно лечение на всички засегнати.

Поздрав за всички вас, знайни и незнайни хора, които чинно спазвате препоръките на епидемиолозите.

Umuntu ngumuntu ngabantu. "Човек е човек поради другите хора", както се кава в послеслова на прекрасната книга, която отлагам от много време и която най-сетне (почти) успях да прочета този уикенд. 

Симулирано разпространение на вирусното заболяване

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}