Обични мои отци, братя и сестри,
От древни времена гърците сме искали да открием Бога. Гръцката митология, литература и философия недвусмислено разкриват това. Накрая Платон е принуден да признае: „Бог не може да се съедини с човека“.
Спасението дойде от Църквата, когато тя изповяда:
„Бог се яви в плът!“. Така православната християнска вяра свързва всеки от нас със Светата Троица, тъй като се причастяваме с Тялото и Кръвта на Второто Лице на Троицата, Богочовека Иисус Христос.
За нас, православните гърци, това опитно преживявано чудо е първото и единствено тайнство на нашата църква. Когато християните преживяваме постоянно присъствието на Христос между нас, тогава хлябът и виното, които християните принасят в храмовете, стават Тяло и Кръв на св. Трапеза. Това изключително благодеяние на Бога към всички нас става видимо в Неговата Църква.
При всяко едно положение обаче Бог има и други начини да развие връзка и общение със Своите избрани. Така Пречистата Дева беше първият човек, който стана причастен на Христос, когато Го прие изцяло в себе си. Благоразумният разбойник се причасти с Христос, когато разпозна Бога в разпнатия до него. Преп. Мария Египетска се причастяваше всекидневно с Христос в пустинята, тъй като там укрепваше неимоверно силата на нейното покаяние. Стълпниците и подвижниците са се причастявали непрестанно с Христос със суровата си аскеза.
Тези примери показват, че за Църквата няма безизходици в нейното пастирско дело и духовността ѝ не е еднопосочен път. В епохата на катакомбите тя е предавала божественото Причастие в издълбани ябълки, а по-късно, във времената на опустошителни пандемии – в отделни съдове.
Не начинът на причастяването е важният, а какво място от своя живот отдаваме на Христос. Нашето физическо присъствие в храма е важно, но по-важна е духовната ни връзка с Христос и служението Нему.
Обични мои,
случаите на коронавирус в нашата страна нарастват епидемично. Несъмнено е, че много наши ближни са носители на вируса. Затова като ваш епископ ви моля да останем по домовете си. Всички ние и особено малките деца, учениците и ученичките в нашите училища. Да спазваме точно онова, което нашето правителство и общината в нашата епархия са постановили. Нужно е да спазваме всички предписания, които ни дават държавните служители и учените. Нека не излизаме на улицата без важна причина.
Останете по домовете си и възстановете връзките с членовете на семейството си, играйте с децата си, говорете помежду си. Коленичете, молете се и четете.
Които проявят безразличие към спазването на тези заповеди, безотговорно обикалят по улиците и се срещат с различни хора, те ще причинят страдания и ще убият уязвими наши ближни, което е голяма тежест за душата им.
Също така ви моля да ограничите посещенията си в храмовете. Звучи странно аз да искам от вас нещо подобно, но това е Божия воля за доброто на всички ни. Не се чувствайте виновни за вашето отсъствие. Проявете любовта си към Бога и ближните си с гореща молитва пред личния си иконостас. Тайнството на благочестието няма граници. Божията благодат не се ограничава на определено място и географски граници.
Внимавайте да не казвате „аз ще отида и ще запази Бог“. Бог не бива „изкушаван“, нито е позволено на християни, с нашата аскетична вяра, да се хвалим със силата на Божиите тайнства. А ако благият Бог е решил да изпита нашата вяра, както е изпитал Йов? Ние, които всекидневно приемаме Неговите благодеяния, сега да отхвърлим изпитанията, болестите и смъртта? Нека се поверим на творческите Му ръце дори когато ни причиняват болка. Когато любовта на Бога боли, това е понеже ни предпазва от нещо по-лошо, което обикновено не се вижда поради отстъплението ни, греха ни и липсата на покаяние.
И така, нашите храмове ще работят само всяка неделя сутрин, за да се отслужи божествената Литургия от 9 до 10 ч., с един свещеник и един псалт. Останалите богослужения и събрания на Акатистите на Пречистата Божия майка ви съветвам и моля да извършвате в домовете си. Превърнете домовете си в църкви и така никак няма да се преустанови общението ни с Христа. Божиите ангели ще пренесат Христос в домовете ни, за да ни срещне в стаите ни, в леглата, ако сме болни, а още по-добре – коленичили пред св. Негова икона.
Тази загриженост няма нищо общо с егоистичното желание да запазим себе си, не! Прилага се извънредно, така че да не станем причина за разпространението на вируса и повод да се измъчват възрастните наши ближни, бременните жени, тежкоболните и оперирани наши ближни или които имат хронични болести, които още не са се проявили.
Някои ще попита: „защо, не може ли да спаси Бог?“. Разбира се че може, но Той има правото да изпита вярата ни. Затова Го молим постоянно да ни предпази от всяко зло, да укрепи вярата ни и накрая да стане наш живот, да бъде не нашата воля, а Неговата.
Затова нека не се смущават сърцата ви, нека не се тревожат мислите ви. Било то в храма, или затворени в домовете си, нека останем свързани с нашия Христос. Нека в ума и сърцето ни изобилства Христовото присъствие, на Богородица и нашите светци. Молитвата ни да бъде гореща и жива за всички наши ближни.
Нека пожертваме привичния си комфорт заради тях. Нека останем в молитва в домовете си. Нека се лишим дори от богослужение, за да помогнем да мине по-бързо това божествено изпитание. След това имаме време да запълним празнотите, да поправим липсите. След това ще компенсираме това лишение, като не излизаме от храмовете денем и нощем.
Сега обаче любовта ни към Христос нека се прояви в грижа за нашите ближни и аскетично послушание към Църквата, в полза на нашето общество.
Чуйте вашия епископ, който изпитва болка заради това, което ви казва, но така трябва, така иска Бог, нека го извършим.
Източник: dveri.bg
{BANNER_ID-4}
{BANNER_ID-3}
