Представянето на проектите на президентската институция е важна стъпка по пътя към модерна, демократична и европейска България, към прозрачно и ефективно управление. Тези предложения вече са внесени към Проекта на План за възстановяване и устойчивост на Република България.
Неведнъж съм споделял, че каквито и социални и икономически модели да прилагаме, каквито и финансови средства да изразходваме, те няма да имат ефект и полза за обществото, докато не сменим модела на управление. Докато не засилим гражданския контрол върху работата на правителството, докато не установим ясни механизми за прозрачност, отчетност и отговорност в неговата работа, докато не укрепим държавността и пресечем злоупотребите – както с национални, така и с европейски средства.
Вярвам, че към 2023г., когато ще започне финансирането на Плана, ще сме извършили необходимите конституционни, законови и организационни промени в тази насока. Трябва обаче и съответното правителство да разполага с технологичните инструменти, които да позволяват новите управленски политики да се прилагат пълноценно. Предлаганите от Президентството проекти спомагат за преодоляването на днешните дефицити.
Изграждането на Национален център за наблюдение, контрол и управление с отворен достъп за граждани и неправителствени организации, е стъпка срещу изкореняването на политикономията на прехода и разпределянето и усвояването на тъмно на огромни публични средства. Това е средство срещу ограбването и присвояването на природните ресурси. Този център ще следи за застрояването на Черноморското крайбрежие, планините и други зони, състоянието на язовирите и водните запаси, изсичането на горите, замърсяването на околната среда и качеството на въздуха, измамите със субсидии в селското стопанство. Центърът ще предоставя необходимата информационна база за научен анализ и рационални решения. Не само правителството, но и гражданите трябва да имат технологични инструменти за наблюдение на тези процеси и да изискват реакция. Ще се предоставят възможности и за наблюдения и адекватна и навременна реакция при бедствия и аварии.
Създаването на регионална диагностична мрежа с Координационен център по биобезопасност ще даде възможност за ранно откриване и проследяване на инфекциозни болести и превенция в областта на онкологията, кардиологията, ендокринологията, неврологията и много други сфери. Подобна мрежа ще улесни и ранното откриване и превенцията на заразни болести при животните, както и ранното откриване на опасни и заразени храни.
Изграждането на Mултифункционален младежки образователен комплекс за наука и иновации следва да се превърне в национална база за развитие на таланта на българските деца, за придобиване на важни компетенции в областта на природните науки, програмирането, високите технологии и иновациите, за подготовката на българските олимпийски отброи по природни науки, за разработване на перспективни методики на обучение и подготовка на преподаватели на високо ниво.
Пълноценното използване на геотермалната енергия и на ПАВЕЦ за балансиране на електроенергийната система е от огромно значение за опазването на българската природа и изграждане на „зелена икономика“. Този подход може да гарантира зеления преход, като преодолее проблема със съхраняване на енергията от ВЕИ и осигури автономност, устойчивост и конкурентоспособност на българската енергетика.
В България отдавна се говори, но все още не съществува система за оказване на спешна медицинска помощ по въздуха. Създаването й ще позволи на пострадалите, които се нуждаят от нея, да получат първа помощ в т. нар. „златен час“, който е от ключово значение за тяхното оцеляване.
Интересно е, че правителството обяви 29 ноември за дата на приключване на общественото обсъждане на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България, но самият План ще бъде внесен окончателно в Европейската комисия чак на 30 април 2021 г. В този период правителството тепърва ще разработва, приема или изменя конкретни проекти и това ще става извън общественото обсъждане. Предвид установения модел на работа от това правителство, няма съмнения, че проектите и финансовите средства ще бъдат определени именно по заложен от него начин.
Затова в никакъв случай не бива да се допуска европейските средства, които ще получи страната ни за възстановяване от кризата, да сведат Плана за възстановяване и устойчивост само до поредния механизъм за усвояване на финанси чрез саниране, строителство и покупки. Този план е огромна възможност за модернизацията на България – не само на икономиката, но и на цялостната обществена система, за развитието на човешкия капитал и преодоляването на стратегически за България предизвикателства.
Вярвам, че не след дълго България ще има правителство с амбиция да работи ефективно и качествено в интерес на гражданите, а не на бизнес кръгове. Затова трябва да направим така, че решенията, които взема властта, са изградени върху необходимата информационна база и научни анализи. В обществото ни има и амбиция, и капацитет Планът за възстановяване и устойчивост да бъде реален двигател на възстановяването и прогресивното развитие на България и ще поканя на срещи експертите и организациите, направили свои предложения, за да търсим общи решения в тази насока.
Автор: Румен Радев
{BANNER_ID-4}
{BANNER_ID-3}