Преди две години бях на Леденото хоро в Калофер...
Преди две години бях на Леденото хоро в Калофер. Усещането е особено. Някак тъмно, езическо – едни мъже, цяла нощ пили, мораво сини влизат и излизат от реката, димят в студа.
Да, енергията, която излъчват е друга, един вид праенергия, дива, но има живот в нея, Vis Vittals има, жизнена сила. Това има в нея. Тая енергия може да носи и дух. В нея има жажда за живот, за оцеляване. Тя е „опасна“, защото е без юзди, не търпи ездач. Защото, наложили се, може да стане съпротива, несъгласие, бунт. Защото е извън емпатията на Фермата. Защото не е контролирана. И друго „опасно“ има в тоя луд танц – има национален флаг, национални носии, българско говорене.
А това вече е непоносимо за Фермата. Е, има и кич, разбира се, има и битова простотия, но при кой народ и в кой свят го няма. Тук там има и скюскване на юмруци. Но такъв е живият живот. Този, в който човекът е оцелявал в борби, несгоди, изпитни,мизерии и подеми, в какво ли не, воден от любовта, националната идея и традиция. А не този живот и тази свобода, чийто хоризонт е екрана на лаптопа и стига до падането на батерията и изгубването на уай- фая.
Автор: Недялко Славов
{BANNER_ID-4}
{BANNER_ID-3}
Още от категорията
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.