Преди да е станало късно…
Ех, как се надпреварват всички да пожелават успех и нови посоки на онези, които са уволнени или са принудени да си тръгнат, напускат зад граница или са принудени да емигрират. Колко обич, колко окуражителни думи, колко хвалби и колко комплименти! Колко уверения, че ще са най-добрите в новото поприще, че с каквото и да се захванат - все ги бива! Че чак подозрително някак - като че облекчение изпитват всички, че най-сетне се махаш… Изведнъж се оказваш заобиколен от купища доброжелатели, почитатели, съмишленици и приятели!
А докато работехме? Мълчание. И много пречене. Поне никой не помага, де.
Да не говорим за мъртвите ни - каква любов се излива, когато вече никой няма нужда от нея…
Дали не е време да се научим да се радваме и да обичаме и истински успелите, реализираните, добрите? И да им помагаме, а не да им пречим?!
Преди да е станало късно…
Автор: Искра Ангелова, фейсбук
Още от категорията
© 2023 Lentata.com | Всички права запазени.