Дами и господа, току-що видях кадри и видео от протестите миналото лято, крити досега от предишната власт и настръхвам цял. Защото в този момент моите деца всички бяха на площада, дошли от Париж, защото това е не само нечовешко, но това е свръхпрестъпление!
Да биеш като животни деца! Каквото и да са вършили, това е чудовищно! Замъкваш ги като торби, влачиш ги и ги скриваш зад колоните на Министерски съвет да не се виждат, после групово с колегите си ги риташ в главите…Каква злоба, какво настървение, каква безнаказаност!
Чета и думите на Полина Паунова:
„Малко неща могат да ме разреват от безсилие и погнуса. Гледката на полицай, който се качва върху тялото на окован с белезници направи точно това. Качва се, бе – за да поседи прав, след като четирима души се редуваха да го ритат. Редуват се: изморява се единият, почва другият (не са и особено издържливи). Как е възможен подобен садизъм?
Тези хора (т.нар. полицаи) бяха наказани със забележка. Забележка.“
И това се крие вече година! Да не говорим, че никой не реагира!
В каква страна се е превърнала България! Страна, парализирана от страх.
В България, член на ЕС от вече 14 години, бият по-лошо от Беларус…
Аз съм бил на десетки митинги в Париж, описал съм ги в книгите си, хора, които чупят, бият полицаи биват арестувани, но никога не съм видял да ги пребиват, и то веднага, на място. Има много случаи на съдени полицаи, само защото са дръпнали по силно арестувания… Онзи ден осъдиха и уволниха полицай, само защото запратил обратно хвърлено в лицето му паве… А знаете ли как жълтите жилетки малтретират и вербално, и физически полицаите… Но те никога не си позволяват и една десета от това, което виждам сега.
На един от митингите по време на Европейското първенство по футбол не издържах, нали съм си българин, и възмутен от това, че пийнали обиждаха до кръв полицаите от предната верига на кордона, които пазеха тълпата да не нахлуе в пространството под Айфеловата кула, където на огромен телевизор даваха поредния мач, казах на полицаите – ама, как издържате? Шефът им ме погледна, лицето му бе каменно – господине, не се бъркайте, ние си знаем и правата, но и задълженията. Затова сме станали полицаи, да пазим държавата и реда, но според закона, без превишаване на правата си.
Да, така е във Франция.
А у нас?
Не можах да издържа на кадрите.
Знам обаче едно – тези никога повече не трябва да идват на власт! Никога!
Автор: Димо Райков, фейсбук
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.