Правителството има трудната задача хем да валидира правото на демократичен протест, хем да подтисне неговите политически последици

Правителството има трудната задача хем да валидира правото на демократичен протест, хем да подтисне неговите политически последици. Демокрация с перфектна форма и без никакво съдържание, това естествено цели всяко правителство. Всички, които говорят за някакви ултраси, агитки и провокатори, обслужват, без да искат, наратива на правителството. Обслужва го включително и предполагаемата опозиция, която не очакваше да се вдигне такава вълна и сега се страхува да я яхне. 
Агиткаджиите не са ли също граждани? И като цяло, не ви ли прави впечатление, че като “агиткаджии” биват категоризирани всички граждани на улицата, които не изглеждат безобидни, независимо дали са членове на агитки?
“Мирен протест” се нарича още манифестация, което означава да излезем да демонстрираме против някое чуждо правителство, което нарушава човешките права в някой друг регион на света и ние да изразим солидарност със страдащите там. Но когато хората излязат да протестират срещу собственото си правителство, това не може да бъде изцяло мирна демонстрация, която да не съдържа поне някаква закана за насилие. Иначе би било наивно и глупаво, нека да се съгласим. Какво друго може да означава физическото присъствие на улицата, освен закана за бой? Може би готовността на тълпата да гласува или да подаде индивидуална конституционна жалба? Ако едно правителство не знае, че съществува поне хипотетичен риск да прелее чашата и градската тълпа да се събере и да направи погром, какъв е мотивът на политиците да спазват законите? В момента не казвам нищо изключително и противоречиво, това го казва Томас Джеферсън.
Струва ми се, че се е отворила пропаст между прослойката на политическия коментариат във Фейсбук и обществото навън, каквато имаше през 2013 между тълпата (която пишеше във Фейсбук) и коментаторите в медиите. Обаче Фейсбук стана институция, срасна се с телевизията и вестниците и започна да изостава с няколко крачки от случващото се навън. Всички са толкова вторачени във ведомствените интриги - кой къде е назначен за шеф, коя клика ще овладее дадена институция, кой с кого е спал… че пропускат очевидния факт, че ако градската тълпа се е събрала в центъра на София през зимата… ситуацията ВЕЧЕ е ескалирала, тя ВЕЧЕ е изпусната. И полицията, впрочем, разбира това много по-добре от политическите анализатори. Анализаторите и пиарите правят crowd control в медиите, но полицаите трябва да го правят на улицата и това е съвсем друг занаят. Трябва да си албански реотан, за да недоумяваш защо полицията не била “предотвратила ескалация”. Това означава, че още смяташ, че ситуацията е под контрол, а тя не е. 
Полицията снощи даде истински отпор само там, където (явно) имаше заповеди да не допуска никакъв вандализъм - при централата на ДПС. Другият партиен офис беше жертван в замяна. 
Защото в полицията, както и в тълпата, има сравнително ограничен брой хора, които искат да се бият. Повечето не искат да се бият, освен ако не стане неизбежно. А дали ще стане неизбежно, зависи доста повече от правителството и медиите, отколкото от самата улица. Като създадеш всички предпоставки един бой да се случи, после е нелепо да коментираш “ама той почна първи, ама онзи го погледна накриво, ама…”. Това е бъркане на повод с причина.