ПРАХОСНИЦИ НА НАДЕЖДАТА

Това са те с две думи. Жалко е не за Кирил и Асен, а заради загубената обществена енергия. Колко надежди, колко пожелания, колко фойерверк беше ПП - колкото една Нова година.

После - затъване. “Прахосник” е велика дума. Дума на изчезване. Това е да правиш прах, да получиш прах след усилие, след дефиниране на мечта.

Да похарчиш напразно безценното. На прах стана идеята за Борисов в затвора. Профански, аматьорски ПП прахосаха ясната надежда на обикновения българин някой да пита за изхарчените европейски милиарди за петнайсет години.

Прахосан е тоя въпрос.

На прах стана идеята за неутралност в една много мръсна и сега започваща война. Балансът беше непозната дума за Кирил и Асен. “Каишка” беше думата близка до истината.

На прах станаха идеята за широко представителство във властта - уж “чалгата” на Слави с най-психодесните на ДБ, че и БСП. Това беше коалиция за смяна на модела. Но реално представени в тая коалиция бяха само амерканците и нашите ястреби.

Всички, които сваляха Борисов от властта бяха наритани в ъгъла от една група - и медийна и олигархична. Несъгалсните с тая група, търпеливо чакащите да минат 100 дни, проявилите съмнение и безпокойство бяха яростно нарочени за:

1. Хора на Пеевски

2. Проруски агенти. Нарочени със злоба и без идея.

И сега - как ще продължат “умно-красивите-Харвард” копелета.

Ето така продължават - възкресиха Бойко. Прахосаха идеята за промяна. А моментът беше безценен. Докато свърши - с идеята, че ако си купят депутати ще могат да продължат промяната. Но как се прави промяна с такова безчестия като да излъжеш Президента или да пазариш спортния министър. Не става така.

Лъжливи, авторитарни, говорещи “на ангро”. Профани.

Тези хора бяха повече пиарски проект, симпатичен на идеалния център в София. Но не и партия. Бяха аджамии с лиценз да убиват. Убиха надеждата, инерцията и стотици хиляди свои гласоподаватели.

Те представляваха себе си и една шумна клика от неработещи средно богати тротинеткаджии занимаващо се с харечене на американски пари и много скапан социален инженеринг.

Те имат своите фенове. Защото у нас анонимния човек без биография е за предпочитане пред експерта с биография.

Кой го предпочита така? Така ги препочита олигархията. Просто е.

Опакова политическото лайно с целофан и му слага нова панделка.

Е докога така? Пак ще опитват. Прахосаха Македония, но пак искат Бълагрия. Е, верно ли - докога така?