Повратната точка: новият глобален номос

Сигурни ли сте, че мултиполюсът ще възникне от цветя, мир и диалог? Преди да стигнем до нов номос, неопоствестфалски ред, ще имаме или голяма глобална война, или най-много поредица от войни в горещите точки на разлома (третата световна война на парчета), защото е ясно, че за да има мултиполюс, еднополюсната хегемонна сила трябва да отстъпи на нововъзникващите актьори, а това не е осъществимо само с диалог.

Говоря за поствестфалски ред, защото Вестфалският ред (1648 г.) е санкционирал в продължение на векове правната роля на националните държави и империи, които изчезнаха с края на Втората световна война, с масовото навлизане в полето на наднационалните субекти и, в ерата на глобализацията, на неправителствените организации, рейтинговите агенции и наднационалните икономически организации и мултинационалните компании, наднационалните политически и правни субекти във всички отношения, които могат да повлияят на националните държави, изпразвайки ги от суверенитет.

Еднополюсността няма да трае вечно и това ми се струва ясно, но тези, които я държат в ръцете си, искат да я запазят възможно най-дълго и да запазят предимството си. Няма политическа единица, която да обединява автономните геополитически полюси, а БРИКС са просто икономически, а не политически играчи, те не са нито еволюцията на Третия свят, роден в Бандунг през 1955 г. (който все още съществува днес, провежда конференции всяка година и се появи отново предимно с гласуването за санкции срещу Русия в ООН, разделен между държави, които са против или въздържали се), нито новият Варшавски договор (1955 г.).

Какво имаме предвид под многополюсност? Ако под многополюсност разбираме панацеята за всички злини, един вид „Небесно царство“, където всички държат ръце към слънцето на социалистическото или общностното бъдеще, не. Не сме там. И аз не вярвам в това. Отдавна спрях да вярвам в панацеи от различни видове и по същата причина подкрепях необходимостта диалектическият материализъм да отсече „мъртвите клони“, перифразирам Карло Форменти, включително този остарял неопозитивистки оптимизъм, вместо това възприемайки определена реалполитика.

Ако вместо това, по неутрален начин, имаме предвид „Система от международна политика […] основана на съществуването на множество блокове или групи на властта“ (Treccani.it), тогава мултиполюсът е във възход повече от десетилетие, тоест от речта на Владимир Путин на 10 февруари 2007 г. на 43-тата конференция по сигурност в Мюнхен, където Русия отказа подчинена роля на Съединените американски щати в световната политика, и след това в хронологичен ред, от руската интервенция в Южна Осетия през август 2008 г. и, на 19 юни 2009 г., от раждането на БРИКС, които, повтарям, не бива да се разглеждат като единен полюс, а като множество геополитически и икономически полюси, които съществуват едновременно (всъщност, разширявайки се през 2024 г. до Египет, Обединените арабски емирства, Етиопия и Иран, а през 2025 г. до Индонезия) на цивилизационните държави или цивилизационните империи (империя не в марксисткия смисъл на думата). термин, но разбиран като държавно образувание, състоящо се от голяма група територии и/или различни народи, понякога дори много отдалечени, подчинени на единна власт), които взаимодействат помежду си по икономически въпроси, като същевременно запазват националния си суверенитет.

Всъщност индо-пакистанският конфликт и ислямофобският и произраелски избор на страна в израелско-иранския конфликт от страна на Ню Делхи потвърждават това (в края на краищата Индия е в Общността на нациите, с единия крак в англосферата, страдайки, както африканските държави от колониалната франк зона страдаха, преди да се разделят с Париж, от британско влияние). Но за да се стигне до такъв многополюсен модел, е ясно, че е необходим иновативен световен ред, който позволява признаването, в лицето на раждането на „блокове“ (цивилизационните държави или цивилизационните империи, които бих определил като „алфа държави“), на съответните сфери на влияние („бета държави“), които не трябва да бъдат нарушавани под страх от по-нататъшни конфликти.

Следователно се нуждаем от законодателство и контролни органи. Няма смисъл да се отрича, раждането на реформа на ООН е необходимо, защото Съветът за сигурност не може да се основава на отговорите на конфликт, приключил през 1945 г. Но такъв ред не може автоматично да се роди по мирен път. Никой глобален или континентален ред не се ражда по мирен път. Вкарайте си това в главите.

Ники Костадинова