Спомняйки си „Предупреждение към Запада“ на Солженицин

Преди петдесет години този месец съветският изгнаник и руски носител на Нобелова награда за литература Александър Солженицин изнася първата от петте си речи пред американска и британска публика, които впоследствие са публикувани в книга под заглавие „Предупреждение към Запада“. Сега, половин век по-късно, е редно да си припомним както самия Солженицин, така и неговото предупреждение.

Първо — Солженицин като личност, който е до голяма степен непознат за по-младите американци: Солженицин (1918–2008) беше руски патриот. След като завършва университет със специалност физика и математика, той служи в Съветската армия по време на Втората световна война. Отличен за храброст и изключителни заслуги на бойното поле, той достига до чин капитан. Но през февруари 1945 г., докато все още е на фронта, си позволява да напише писмо до приятел, в което критикува съветския диктатор Йосиф Сталин. Съветската тайна полиция прихваща писмото и го обявява за предателско. Солженицин е осъден на осем години трудов лагер, последвани от вътрешно изгнание в отдалечен район на СССР.

През 1956 г. съветският ръководител Никита Хрушчов прави крачка назад от някои от ексцесиите на Сталин. Той реабилитира Солженицин, който вече е излежал осемгодишната си присъда, и го освобождава от вътрешното изгнание. През следващите години, преподавайки през деня, Солженицин тайно пише книги нощем. Най-въздействащата от тях — и тази, която най-пряко води до присъждането на Нобелова награда за литература през 1970 г. — е „Един ден от живота на Иван Денисович“. Книгата излиза през 1962 г. с одобрението на Хрушчов. „Един ден“ е ужасяващо подробен разказ за живота в съветски лагер. Тя напълно разкрива садистичната жестокост на съветската система, правейки практически невъзможно за западните интелектуалци да продължат с кухите си възхвали и защити на тази система като някак морално превъзхождаща западните демокрации.

След като Хрушчов е свален с безкръвен преврат през 1964 г. и заменен с по-безпощадния Леонид Брежнев, Солженицин продължава да пише тайно. Основното му произведение, мащабната тритомна „Архипелаг Гулаг“, е завършено през 1968 г., въпреки че първият том е публикуван чак през 1973 г., след като ръкописът е изнесен тайно от СССР до френско издателство. (И трите тома са издадени до 1975 г.)

„Архипелаг Гулаг“ мрачно документира мрежата от хиляди трудови лагери, пръснати из необятните територии на Съветския съюз. Това е опустошително и обвинително тур дьо форс. В отговор Брежнев и Политбюро лишават Солженицин от съветско гражданство и го изпращат в изгнание. След няколко месеца в Европа Солженицин се установява в Съединените щати. Там остава до няколко години след разпадането на Съветския съюз през 1991 г., когато най-сетне се завръща в обичната си Русия за последните си години.

През 1975 г., само година след пристигането си в САЩ, Солженицин отправя своето предупреждение към Запада. Той говори като приятел на Америка и открит враг на потисническата социалистическа система на СССР. Той предупреждава американците не само за злините на съветския строй, но и за някои опасни слабости на самото американско общество: липса на духовни ценности, отпусната, все още неполитизирана преса, психологическа неспособност да се изправим твърдо срещу непримиримото зло на съветската експанзия и — най-вече — душевно убиващ култ към материализма. Солженицин се опасява, че американците вярват толкова силно в примата на материалния комфорт и удобство, че вече не вярват в съществуването на по-висши морални ценности, за които си струва да се бориш или да умреш — и че тази липса на морална яснота застрашава бъдещето на нацията като свободна държава.

Без духовни ценности, предупреждава Солженицин, САЩ нямат кураж и воля да се противопоставят на истинско зло като Съветския съюз. В „Предупреждение към Запада“ той се стреми да разкрие същността на комунистическия режим в СССР. Разказва как хуманитарната помощ на Американската администрация за помощ е спасила милиони руски животи след глада по Волга през 1921 г. А как е изразен съветският „благодарност“ за тази щедрост? „Не само че се опитаха да изтрият това събитие от народната памет — почти е невъзможно в съветския печат днес да се намери каквото и да било споменаване на Американската администрация за помощ — те дори я заклеймиха като хитра шпионска организация, коварна схема на американския империализъм за изграждане на шпионска мрежа в Русия“, казва Солженицин.

След като Съветският съюз въвежда иновацията на концентрационните лагери, унищожава всички опозиционни партии, извършва геноцид над селячеството и организира Голодомора — умишленото изтребване чрез глад на 6 до 10 милиона украинци през 1932–33 г. — наред с други ужаси, американският президент Франклин Рузвелт и Конгресът, за изумление и ужас на Солженицин със задна дата, официално признават съветското правителство.

Солженицин оплаква политиката на умиротворяване на СССР от страна на САЩ още от времето на Втората световна война. По негови думи: „Започвайки от Ялта, вашите западни държавници по някаква необяснима причина подписваха едно капитулантско споразумение след друго. Никога Западът или вашият президент Рузвелт не поставиха условия на Съветския съюз за получаване на помощ. Той даваше неограничена помощ, а после — неограничени отстъпки. Без каквато и да било необходимост окупацията на Монголия, Молдавия, Естония, Латвия, Литва бе мълчаливо призната в Ялта. След това почти нищо не бе направено за защита на Източна Европа, и още седем или осем държави бяха предадени.“

От 1945 г., когато завършва Втората световна война, до 1975 г., когато Солженицин отправя предупреждението си към Запада, руският автор забелязва това, което нарича „много опасно състояние на ума ... [на Запада]: Да се отстъпва възможно най-бързо, да се предава възможно най-бързо, мир и тишина на всяка цена.“ Той се опитва отчаяно да ни убеди, че е невъзможно да се умиротвори СССР, че това е политика на поражение — да се увърта, да се сключват сделки, които съветите ще нарушат веднага щом им е изгодно — да се правят отстъпки с илюзорната надежда, че те ще се откажат от бъдеща агресия. Заключава, че Америка е изгубила способността да се противопоставя на съветските методи по единствения начин, който може да доведе до благоприятен изход: със сила и непреклонност.

Предупреждението на Солженицин прелива от истина и мъдрост, но той не вижда всичко с пълна яснота. В съответствие със своето осъждане на погрешната готовност на Запада да прави компромиси с непримиримо зло, той заклеймява политиката на разведряване (взаимни отстъпки за намаляване на напрежението) със СССР от 70-те години. Иронията е, че точно тази политика на разведряване вероятно е причината Политбюро да изпрати световноизвестния автор в изгнание, където той прави толкова много, за да разобличи същността на съветската система — вместо просто да го върнат в лагера или да го убият.

С ретроспективен поглед, очевидният недостатък в „Предупреждение към Запада“ е погрешната преценка на Солженицин за американския дух. Само пет години след предупреждението му американците избират Роналд Рейгън за президент. Рейгън притежава моралната и духовна яснота (показана точно във филма от 2024 г. „Рейгън“ с Денис Куейд), за да разпознае злото на „Империята на злото“ и да се справи с него с непреклонната твърдост, която според Солженицин е абсолютно необходима. Неуморното преследване на победа над злото от страна на Рейгън е възнаградено с победа в Студената война, когато Империята на злото се срутва отвътре.

Наистина, Солженицин подценява духовните ресурси на Америка през 1975 г. САЩ побеждават Съветския съюз. Но какво да кажем за днес? Дали „Предупреждение към Запада“ ни дава полезни прозрения и съвети за това как да се отнасяме към наследника на СССР — сталинисткия режим на Владимир Путин? Или към Китайската комунистическа партия? Това са въпроси, върху които си струва да се замислим.

Автор: Марк Хендриксън

Източник: “The Epoch Times”