Само си представете днес да направят филм, в който френски агент, който е пратен в Египет на мисия, и който разбира се започва да сваля мадамата, която му е свръзка, със следния диалог:
- Искате ли питие?
- Не, благодаря, религията ми забранява да пия алкохол.
- Що за тъпа религия би измислила това?
Същият агент след това се буди от махмурлук заради сутрешното пеене на мюезина, и ядосан францулята отива в джамията... и го набива. С което предизвиква надигането на радикална религиозна група. Разговор със същата мадама, която пак се опитва да свали:
-Все повече се убеждавам, че това е странна религия, според мен бързо ще ви омръзне.
Мадамата накрая го предава на радикалите.
Повече няма да се правят такива филми, нали?
-----
Това, което исках да кажа, че днес негово величество Хуморът преживява тежки дни. Той така е устроен, че все някой ще бъде обиден, на света няма шега, която да се хареса на всички. И за да не се обиди никого, все повече притягат примката и Хуморът започна да изчезва. Винаги има сърдити. На всичкото отгоре много почнаха да се възползват от Хумора за да прикрият зад него политически и социално-обществени пропаганди, размивайки границата между хумор и злоба. Все повече изчезва онзи хумор, правен без злоба, който осмива разликите между хората, но някак казва, че нали в това е забавата, няма как да сме еднакви всички. Всички сме несъвършени, но това е забавното. Няма как хедонистично настроен глуповат французин, който мисли само за жени, да се впише в леко по-религиозен свят.
Така и с постовете. След всеки пост все повече хора искат да ме бият. Или се сърдят за нещо. Вие всички знаете, че не съм много интелигентен, но нали в това е забавното
Автор: Daher Farid Daher, фейсбук