Поскъпването на дизела удари и хлябът, браншът притеснен

Председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева гостува в предаването “България сутрин” и съобщи, че хлебопроизводителите на могат да поемат удара от поскъпването на дизела, електроенергията за своя сметка.

Тя предложи три подхода за запазване на достъпната цена на хляба и постави въпроса дали България ще съхрани собственото си производство, или ще стане зависима от внос.

Дизелът е основен проблем 
Сред сериозните затруднения на брашна са не само високите цени, но и недостига на работна ръка. Все пак, като основен фактор, Кукушева открои поскъпването на дизела.

"Физически не можем да намалим разходите, тъкмо обратното", заяви тя в ефира на Bulgaria ON AIR.

По думите ѝ спрямо 2025 г. разходите за енергия и транспорт са се увеличили със 100%. Повишили са се и лихвите на банковите кредити, както и стойността на суровините за производство.

Сходни затруднения изпитват производителите в съседните държави, като Кукушева даде пример с Турция, където цената на хляба е регулирана, и с Гърция, където правителството се опитва да подпомогне бранша, за да запази производството.

Първият подход, който Кукушева защити, е запазването на свободния пазар. Според нея конкуренцията е основният механизъм, който възпира производителите от въвеждането на по-високи цени.

Тя предупреди обаче, че този механизъм може да действа само до определена степен и за ограничено време, когато производствените разходи продължават да растат.

Кукушева подчерта, че хлебарите не се стремят към високи цени. Целта им е хлябът да остане достъпен, а потреблението да се възстанови.

Вторият обсъждан подход е административното определяне на цената на основните видове хляб. Кукушева се противопостави на подобна мярка и постави въпроса кой ще покрие разликата между определената цена и действителните разходи на производителите.

"Кой плаща разликата? Откъде ще дойдат пари в бюджета?”, пита Кукушева.

Спад в потреблението 
По данни на представители на бранша през летните месеци потреблението на хляб е намаляло с около 10-15%. Кукушева съобщи, че спадът продължава и през есента и е приблизително два пъти по-голям. Точният му размер трудно може да бъде измерен.

Според нея мерките за земеделските производители не решават проблемите на хлебопроизводството. България произвежда големи количества пшеница, но хлебарите работят с брашно, а затруднения изпитват и мелниците.

Кукушева съобщи, че вече има производители, които преустановяват дейността си, но подчерта, че е рано да се говори за фалити като масово явление.
Тя предупреди, че въпросът е дали България ще запази собственото си производство, или ще стане зависима от внос.

"Не можем да оставим за наша сметка да мине този удар", каза Кукушева.