Портите адови, които Манол Пейков отвори с абсолютно безумната си и пасквилна атака срешу издателство "Изток-Запад" всеки ден и час раждат нови демони и караконджули

Портите адови, които Манол Пейков отвори с абсолютно безумната си и пасквилна атака срешу издателство
20-11-2026г.
0
Александър Симов

Портите адови, които Манол Пейков отвори с абсолютно безумната си и пасквилна атака срешу издателство "Изток-Запад" всеки ден и час раждат нови демони и караконджули. Видях, че кадри и на други издателства бесуват срещу поредицата "Катехон" все едно тя ги е поръсила със светена вода и кожата им се разпада при допир със слънчевата светлина...
Трети ден Пейков бълва статус след статус да се обяснява, да доуточнява...Той бил радетел за свободата на словото, но искал да научи от първа ръка за "критериите" за издаване. 
Идеологическият оргработник в целия си блясък. Цензурата днес няма да се нарече "цензура". 
Тя ще твърди, че се грижи за чистотата на дискусията и, че не всяка гледна точка е валидна. 
Но покрай отворите порти на ада, видях нещо много философско. 
Видях как комсомолците на градската соя са в състояние да обобщят толкова различни автори, с толкова различни идеи под палавия термин "кремълски". 
А според старомодния либерал Карл Попър, когато можеш да обясниш всичко толкова лесно, това е класически признак на "псевдонаука". 
"Прокремълски", "проруски" - това е псевдополитически анализ. 
И псевдолитературен.
Ще ви дам един пример за това. Под могъщото перо на комисаря по идеологическите въпроси попадна и романа "Лемнер" на Александър Проханов, който беше преведен на български. За мен "Лемнер" е най-добрият роман, който съм чел в последните три години. И съм убеден, че Пейков не го е чел. Даже съм убеден, че не го е прелистил. 
Защото този роман може да бъде четен, а е и честна, иронична и смразяваща кръвта критика (не от либерални позиции) на управлението в Русия. В този роман са оживени всички конспиративни митове за двойниците на руския президент, за преливането на кръв от китайски девици, патологичните фиксации на властовите фигури, идеологическите им турбуленции. 
Проханов е могъщ писател, а романът му е великолепен, политически и философски. Това е роман за Пригожин, но погледнат от такъв ъгъл, че в него се отразява цяла Русия...Тази книга би обогатила всеки, който свежда Русия до Путин и Навални, тя показва един къде-къде по-сложен, дълбок и интересен свят. 
Ето заради това идеологическите секретари по цензурата би трябвало да замълчат поне веднъж. 
Четете, мама му стара.
А не правете точно обратното - да забранявате и съскате като полунощни създания, жадни за кръв.

© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.