Помните ли, че преди десет години порой отнесе харманлийското село Бисер? Загинаха 11 души.
И тогава новините по телевизиите започваха с мрачни кадри на тиня и разрушения, репортерите пак тикаха микрофоните си в лицата на обърканите и смазани от трагедията хора. И тогава доброволци и армията помагаха. А отговорни кадри се заканваха, че държавата няма да допусне повече такива бедствия що се отнася до човешката дейност.
За десет години не бяха намерени и посочени виновните, допуснали да се скъса дигата на водоема, наводнил Бисер. Абе има някакъв виновен, ама ние хем го знаем, хем не го знаем кой е.
Сега стана бедствието в карловските села. Слава Богу, без жертви. По телевизиите пак тежки кадри на кал и разрушения. Репортери пак щъкат и тикат микрофони в лицата на пострадали жители.
Ама имало огромна сеч по околните баири. Ама дървесина се изнасяла с камиони. Ама коритото на реката не било чистено. Ама имало проблеми, които местните хора си ги знаели. То и бисерчани си ги знаеха.
Криво-ляво пострадалите карловски села ще ги оправят. Ще отнеме една-две-пет-десет години. Телевизиите ще се заоглеждат за следваща драма.
А такава ще има. Защото десетки корита на реки са затлачени, диги и стени на водоеми са пред скъсване, горите се секат на поразия, стопаните не си застраховат къщите и земите.
Изобщо - готово за бедствия. И драми. За пълнене на новините и после тишина.