Положението в Северна Африка към днешна дата

Дахер Ламот, Фейсбук:

Летен сезон е, много хора по това време пътуват и си организират различни пътешествия.

Да направим виртуално политическо пътуване из повечето от арабските страни в Северна Африка, защото рядко виждам в медиите някой да говори за тях след Арабската пролет и затова в хората остава впечатлението, че там е добре:

ТУНИС - много често чувам, че там е добре, щото така били чували. А в същото време в страната е обявено извънредно положение. През март то бе удължено за още 7 месеца.

От най-светската северноафриканска страна, Тунис се превърна в джихадистко огнище.

В Ислямска държава тунизийците са най-много на брой, а множество терористични актове в Европа бяха извършени от тунизийци (като този в Ница).

След падането на диктатора Бен Али (който всъщност бе западна марионетка и избяга в Саудитска Арабия), на власт дойдоха ислямистите от Еннахда - официален клон на Мюсюлманските братя, които започнаха показен разстрел на политически опоненти, предимно секуларисти и интелектуалци.

Появи се и салафитската група Ансар ал-Шариа, които организираха метежи.

В крайна сметка дойдоха военните, които сложиха технократско правителство.

Страната обаче си остава ужасно нестабилна, с обявено извънредно положение.

АЛЖИР - Тук арабската пролет започна много по-отдавна, през 1990 г.

Тогава ислямистка партия спечели изборите в Алжир и военните се намесиха, с което се предизвика гражданска война.

Отново се появяват салафитски/уахабитски въоръжени групи, които извършват редици кланета.

Конфликтът завършва на хартия през 2002 г., а странното е, че тогава Алжир приема и построяването на Транс-сахарската газова тръба.

От 1999-а насам президент на Алжир е Бутефлика, който е подкрепен от военните.

{BANNER_ID-3}

ЛИБИЯ - От страна, която бе с най-доброто образование в Северна Африка и с един от най-високите стандарти на живот на континента, Либия се превърна в едно от най-ужасяващите места там.

Открити пазари за роби, държани в ужасни условия, отвличания, изнасилвания, хаос.

В същото време се води гражданска война между 6-7 фракции, но предимно между ислямисти от една страна и от друга - военните, на практика бивши лоялисти на Кадафи, ръководени от генерал Хафтар.

Различни ислямистки групи подозрително ръководят някои от най-големите находища и продават продукция на различни компании.

В същото време много местни твърдят, че на моменти вероятно 1/3 от населението е извън страната.

ЕГИПЕТ - След падането на Мубарак на власт дойде Мохамед Морси и Мюсюлманските братя, които започнаха постепенно да налагат шериат в страната.

Напомням, че децата на Морси живеят в САЩ и са с американски паспорти.

Започнаха да се прокарват закони като този, мъж да има право да преспива с мъртвата си съпруга или да се забраняват "смесените" плажове.

Бяха извършени редица атентати срещу християните (копти).

В крана сметка отново военен генерал се наложи да дойде и чрез преврат да изхвърли мюсюлманските братя по затворите.

Тази година генерал Сиси спечели официално президентските избори, като втори остана Мохамед Салах, звездата на Ливърпул, който не е кандидатствал, но хората са го добавяли в листите.

Е, това е засега.

Когато ви казвахме, че в арабския свят може или да се управлява чрез светски диктат, или чрез ислямистка анархия, когато се вземат цялата атмосфера в региона и всички играчи, никой не вярваше.

Ето ви ги резултатите.

Изискват се добри познания и да си живял там, за да разбереш каква е ситуацията.

И така ще бъде, докато се финансира салафизмът, уахабизмът от Саудитска Арабия, Катар, които са марионетки знаете на кого.

{BANNER_ID-4}