Половете са и винаги са били два.

Автор: Ясен Крайчев

Щом вече и тук върховни съдии (магистрати, които са юристи с над 20 години практика, на върха на съдебната система) се нуждаят от обяснение какво е пол, нещата не вървят на добре.

Половете са и винаги са били два.

Определят се от някаква хромозома в човешкия геном, доколкото помня от учебника по биология за осми клас.

Всички други "проявления", "усещания", "манифестации" и "концепции" са субективни, лични, неотносими към медицинската наука, съответно към въпроса. Всяка спекула по темата е порочна и вредна от обществена гледна точка и ни води като общество към опасни водИ.

Всеки има правото да се самоопределя на каквото си иска, ако ще да си мисли и да твърди, че е безполов картоф.

Но когато върховни съдии искат да им се обясни дали всъщност това не е действително някакъв пол и дали от това не произтичат някакви правни последици, нещата не са добре.

Коментарът на Ясен Крайчев е по повод на новината:

"Какво е обяснението на понятието „пол“, възприето от Конституцията, и има ли то самостоятелно психологическо или социално изражение, различно от биологичното? Има ли предимство правото на личен живот, така както го определят Хартата на основните права в ЕС и Европейската конвенция за правата на човека, пред това обяснение?

Това са част от въпросите, които Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) отправя до Конституционния съд (КС) (пълния текст на искането ѝ виж тук).

Повод колегията да се обърне към КС е тълкувателното ѝ дело (№2/2020 г.), в което трябва да даде отговор на въпроса дали е допустима юридическа промяна на пола при транссексуалност (повече за тълкувателното дело виж тук).

След като е обсъдила въпроса, Гражданската колегия е решила, че трябва да поиска от КС тълкуване на осем разпоредби от основния закон и да отговори дали понятието „пол“, възприето от Конституцията, съответства на Конвенцията за защита на правата на човека и на Хартата на основните права на Европейския съюз, по следните въпроси:

1. Какво е обяснението на понятието „пол“, възприето от Конституцията, и има ли то самостоятелно психологическо и/или социално изражение, различно от биологичното?

Тук ВКС уточнява, че КС се налага да тълкува серия от разпоредби на Конституцията. Те са тези предвиждащи, че тя е основен закон, че има непосредствено действие, че всички са равни пред закона, че е забранена  половата дискриминация, че традиционна религия в България е източноправославното вероизповедание, че семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото, че бракът е доброволен съюз между мъж и жена и жената-майка се ползва от особена закрила (чл. 5, ал. 1 и ал. 2, чл. 6, ал. 2, чл. 13, ал. 3, чл. 14, чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 2 от Конституцията).

2. Как е решен на конституционно ниво въпросът за баланса между понятието „пол“, възприето от върховния закон, и правото на личен живот по чл. 32, ал. 1 от Конституцията в аспекта на възможността държавните органи на Република България да зачетат последиците от личната идентификация на български гражданин, който се е самоопределил към пол, различен от биологичния?

Според ВКС този въпрос налага КС да тълкува и разпоредбата на Конституцията, според която личният живот на гражданите е неприкосновен, както и върховния принцип в преамбюла на Конституцията за издигане правата на личността, нейното достойнство и сигурност.

3. Признават ли чл. 5, ал. 4, а и чл. 4, ал. 3 от Конституцията на Република България предимство на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. и на чл. 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз пред обяснението на понятието „пол“, възприето от Конституцията на Република България?

За този въпрос ВКС заявява, че КС не само трябва да тълкува Конституцията, но и да упражни друго свое правомощие –  да се произнесе за „съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна“. И върховните съдии първо искат КС да изясни дали понятието пол, възприето на конституционно ниво, е с по-тясно (ограничено) съдържание от това на правото по чл. 8 КЗПЧОС (то включва в обхвата на правото на личен живот и половата идентичност) и на правото по чл. 7 ХОПЕС.

А освен това поставят пред конституционните съдии и въпроса за това, че в чл. 5 от Конституцията първо е уредено нейното върховенство и непосредствено действие – в ал. 1 и ал. 2, а едва след това в ал. 4 е регламентирано, че международните договори, влезли в сила за България, са част от вътрешното ѝ право и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

„Това може да означава, че никой наднационален правен ред или международноправен акт, ратифициран и обнародван по  конституционен ред, няма предимство пред върховния закон, който не допуска да му противоречат другите закони, действащи на територията на Република България“, пише ВКС.

Искането ВКС започва с преразказ на противоречията в собствената му практика по отношение на това дали човек може юридически да си смени пола и при какви условия. „Лекс“ подробно е разказвал за празнотата в закона и за развитието и обратите в практиката на върховните съдии през годините (можете да си припомните тук).

ВКС излага различните становища, застъпени от съдии и представители на науката по тълкувателното дело, прави анализ на Конституцията, на разбирането на медицинската наука за транссексуалността през годините и накрая сам стига до следния извод: „Според КС върховният закон възприема разбирането за биологичната характеристика на понятието „пол“ като единствено включена в него (чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 2 КРБ, а и чл. 6, ал. 2 КРБ). Биологичното обяснение на понятието провеждат и всички национални закони (чл. 5, ал. 1 КРБ). Така полът на българския гражданин се определя с раждането и се изгубва със смъртта и няма самостоятелно социално и/ или психологическо изражение“.

Това на пръв поглед означава, че ВКС вече знае какъв отговор ще получи от конституционните съдии, а в такъв случай искането му за тълкуване би било излишно. Върховните съдии обаче сочат и нещо друго – при все, че виждането на КС за пола е само като биологичен, чл. 32 от Конституцията въздига също като основно право на българските граждани неприкосновеността на личния живот. И се позовава на негово решение от 1997 г. (решение № 18/14.11.1997 г. по к.д. № 12/1997 г.), в което КС приема, че основните права са производни от конституционния принцип на зачитане на достойнството на българските граждани.

Върховните съдии анализират и правото на ЕС, ЕСПЧ, практиката на съда в Страсбург и посочват, че въпросът за т.нар. „психологически пол“ в практиката на ЕСПЧ се решава през призмата на правото на зачитане на личния живот.

В искането на ВКС се сочи, че ако реши, че в България е допустима юридическа промяна на пола, ще трябва да изясни и при какви предпоставки може да се случи това. Като цяло в изложените по тълкувателното дело становища се поставят следните изисквания: транссексуалност на молителя, дееспособност и да не е в брак (с оглед на това, че при смяна на пола, че се окаже, че е с един и същи пол със съпруга си, а това по Конституция е недопустимо).

Тепърва ще стане ясно дали КС ще допусне искането за тълкуване на Конституцията.

За докладчик по делото е определен Красимир Влахов. Преди да стане конституционен съдия той ръководеше именно Гражданската колегия на ВКС, която сега отправя питането до КС."