Политологът Г. Киряков: Главният прокурор Гешев е заешко сърце, Борисов и други звезди на ГЕРБ не ни липсват

Политологът Г. Киряков: Главният прокурор Гешев е заешко сърце, Борисов и други звезди на ГЕРБ не ни липсват
20-12-2021г.
3
Гост-автор
Видя се ясно, че Борисов не липсва особено на българската политика, така както не ни липсват Цветан Цветанов, Лиляна Павлова, Владислав Горанов, Искра Фидосова, Цецка Цачева и цяла плеяда звезди от гаснещия небосклон на ГЕРБ. Главният прокурор се лута между зависимостта си от режима на бившия премиер и желанието си да оцелее при властта на промяната.
Кирил Петков е месията на новото, лицето и гърба на промяната, дори да не му се иска. Той ще бъде мостът между компромиса със старото и необратимостта на новото.

Истинските подводни камъни за това управление не са сред четирите партии от коалицията, а в наследството оставено от бившите управляващи в администрацията и ключовите институции като съдебната система и службите за сигурност. В тази ситуация опит се черпи не от предишните поколения или опитните политици, а от глобализирания свят, от комуникационните мрежи, от групи и общности по цял свят, изправяли се пред сходни проблеми. Пропаст дели овластената промяна и обезвластеното статукво. Динените кори, които Бойко Борисов подлага и ще подлага на всеки управляващ, различен от него, те са плод на ниска политическа и най-вече спортна култура, на неумението му да губи с достойнство.

Дълбочината на проблема с мораториума се преекспонира от определени енергийни лобита, чиито интереси, разбирайте свръхпечалби, без съмнение ще бъдат силно засегнати. С решението за мораторума бе казано ясно на всички задкулисни играчи, че това е народно събрание, а не събрание на енергийните фирми, нито събрание на свободните предприемачи. Това казва за Фрог нюз политологът Георги Киряков.

- Г-н Киряков, 2021 г. донесе ново управление на България в лицето на "Продължаваме промяната". Как ще коментирате идването на коалицията на власт? Не ви ли се струва, че се върви по пътя на "проба-грешка"?


- Може да звучи много пресилено, но идването на промяната беше напълно закономерен процес. Минаха достатъчно години от началото на прехода, за да може едно поколение вече да няма спомен, а и сантимент към предишния режим. Освен това, същото поколение вече е достатъчно зряло, за да поиска и да поеме своята гражданска роля и отговорност, своята политическа роля и отговорност. Кирил Петков само се оказа в подходящото време на подходящото място, за да придаде плътност и образ на този необратим процес на промяна. Много хора нямаха този златен шанс. Това обаче не променя хода на историята.

Проблемът в тази усложнена ситуация, в някакъв смисъл междуцарствие, е, че старите порядки – аналоговото мислене на старото поколение, което провали в голяма степен нормалния преход между авторитаризъм и планова икономика, и демократизъм и пазарна икономика – и новия дневен ред, налаган по естествен начин от необремененото с носталгични рефлекси ново поколение, се налага да съжителстват не просто в обществото, но и в управлението на страната. Това предполага нов сблъсък на терена на политическото, което ще забави хода на промяната. Разбира се, всичко това би било валидно само ако самата демокрация не претърпи някакъв сериозен катаклизъм, заради който да настъпи рязък обрат.

Виждаме доста противоречиви процеси в страни, които копнееха за демокрация – Полша, Унгария, Чехия. Виждаме и доста съпротива в страни, които още не са откъснали и един плод на реалните предимства на същата тази демокрация – Северна Македония, Сърбия, Албания, Черна гора. Затова е от изключителна важност този неубедителен старт на промяната в упражняването на реалната власт, който вие наричате „пътя на пробата и грешката“, да не провокира разколебаване в процеса, или забавянето му.


- Има ли хоризонт пред това управление на България. Къде виждате подводните камъни - в БСП, ИТН или "Демократична България"? Капаните пред младите управляващи повече ли са от надеждите? От кого да черпят опит?


- Хоризонт винаги има, стига да не зяпаш само в краката си, но и да не го съзерцаваш само в покой. Трябва да се подхожда без страх от препъване, без това да води до блокиране на управлението или до вреда за много хора. А що се отнася до подводните камъни, тях ги има във всяка власт и за всички управляващи. Истинските подводни камъни за това управление не са сред четирите партии от коалицията, а в наследството оставено от бившите управляващи в администрацията и ключовите институции като съдебната система и службите за сигурност. Там все още се вижда само повърхностно одраскване, затова е нужно много по-енергично чегъртане, което вече среща яростна съпротива. Паднат ли тези крепости бастиони на стария режим, ще падне цялата прогнила конструкция. Въпрос на време е това да се случи. Това са капаните пред младите, които с наивния си подход са много по-подготвени да се справят, тъй като сложните комбинативни игри, в които се опитват да ги вкарат не са по вкуса им, а и те са много по-прагматични, и търсят краткия път, опростяването и ефективността. Играта не ги вълнува, интересуват се само от крайния резултат, при това постигнат бързо. Това е дигиталният подход, това е дигиталното поколение – търсене на бързо решение на възникнал проблем.


В тази ситуация опит се черпи не от предишните поколения или опитните политици, а от глобализирания свят, от комуникационните мрежи, от групи и общности по цял свят, изправяли се пред сходни проблеми. Виждате каква голяма пропаст дели овластената промяна и обезвластеното статукво. Тук е важно всичкия този устрем за промяна да бъде удържан в сърцата и умовете на избирателите. Но когато видят, че може да се управлява по-добре, по-открито и прозрачно, по-прагматично и опростено, избирателите няма да се подведат да върнат режима на сенките и сокаците от тъмните коридори на властта. Светлината вече е пусната в тези коридори, прозорците за проветряване са отворени.

 

- А какъв ще е животът в 47-то Народно събрание? ГЕРБ май не спазват обещанието си да са конструктивна опозиция? Напротив, подложиха динена кора с мораториума за тока. Да се очакват ли и други такива?


- ГЕРБ не са спазили нито едно свое обещание, или ако са го спазили, то резултатът е повече от плачевен, да не говорим че вони на корупция отдалеч. Затова и XLVII Народно събрание е първата стъпка към навлизането на съвременните парламентарни практики в българския политически живот, с уточнението, че дори в първите парламенти след промените, все още имахме близките спомени и рефлекси, наследени от псевдокомунистическия режим. А що се отнася до динените кори, които Бойко Борисов подлага и ще подлага на всеки управляващ, различен от него, те са плод на ниска политическа и най-вече спортна култура, на неумението му да губи с достойнство. От човек, който е казвал публично, че ще умре, ако не е във властта, няма какво друго да очакваме, освен изблици на непремерен гняв и саботиране на всички усилия за преодоляване на негативните последици от „реда“ оставен от него.


Самият мораториум нямаше как да не бъде гласуван по ред социални причини, които са далеч от стандартите на свободния пазар. И това беше по-правилният ход от страна на коалицията, отколкото да се противопоставят на парламентарната група на ГЕРБ и да бъдат упрекнати, че не мислят за хората в ситуация на галопираща инфлация при основните хранителни продукти. Сега ще имат време да изгладят гънките на това сложно и трудно решение. Ето ви пример за силата на прагматичния и необременен със стари игрови похвати подход. Освен че излязоха без особени последствия от този капан, те предизвикаха и публичен дебат за смисъла и сложността на управлението, където пазарът не е господар и трябва да се действа далеч по-нюансирано от плоските идеологически клишета на лявото и дясното управление или на социалисти и консерватори (неолиберали) пазарни фундаменталисти.


- Очертава ли се президентът Радев и президентството като пети елемент в управлението на страната?


- Всъщност президентството няма и не трябва да има каквато и да е роля при избран от действащ парламент редовен кабинет. И президентът ясно го разбира, поне доколкото следя публичните му прояви. Радев трябва да олицетворява единството на нацията, всяка друга роля би му била в повече, нетипична и неконституционна. Ако запази действията си в рамките на конституционните си правомощия, то няма как да му се приписва подобна функция на пети елемент. А и той изигра отлично своята най-силна роля в предишния си мандат като допринесе в огромна степен за рухването на клептократичния режим на бившия премиер, за който ще научаваме тепърва шокиращи подробности.

Мисля, че случаят с 60-те милиона от „Хемус“ са само първо предястие. И все пак продължаването на подкрепата на президентството за процеса на промяна ще бъде основна задача на Радев през втория му мандат. Не се съмнявам че ще бъде така, макар да виждам, че и там има елементи, които са част от спъващите процеса на промяната елементи.

 

 

- Няколко са кризите, които ни сполетяха през последната година. В какъв порядък трябва да се решават?


- Здравната е на първо място. След това е социалната. Натам следват всички останали. За всички насложени проблеми, обаче, ще е нужен огромен финансов ресурс, който трябва да бъде обезпечен. И не само със заеми, но и с успокояване на икономическите процеси и техните движещи елементи. Затова и приоритетът на новото правителство за „нулева толерантност към корупцията“ е ключов. Остава да наложат и друг важен приоритет, а именно спазването на закона от всички, в това число и подчинената на изпълнителната власт държавна администрация. Защото ако там има законов произвол, няма как да очакваме спазване на закона от хората. А такъв произвол все още съществува и администрацията често си позволява репресии към отделни хора и групи, заложени умишлено от предишната власт в законите, докато самата тя нарушава системно и безнаказано същите закони, което оставя усещането за несправедливост у обществото. И при един бездействащ или действащ избирателно съд, подкрепен от други фактори в съдебната система, цялата конструкция на върховенството на закона се разклаща фатално.


Тук също така ще е проблем не толкова решаването на множеството кризи, а съпротивата и умишления саботаж на прочистваната и рафинирана в схемите в продължение на 12 години административна машина. Нали си даваме сметка, че всички административни кадри, от най-ниско до най-високо йерархично ниво, назначавани с условието за партийно членство и лоялност към първия партиен и държавен ръководител, ще са генератор на проблеми, а не на решения?


- Енергийната криза ще взриви ли обществото след края на мораториума? Ще угаснат ли лампите? Оказва се, че в определени моменти може да се разчита и на трезви гласове от ДПС – в случая с мораториума?


- Мисля, че дълбочината на проблема с мораториума се преекспонира от определени енергийни лобита, чиито интереси, разбирайте свръхпечалби, без съмнение ще бъдат силно засегнати. Прокарва се тезата, че за това лошо решение на парламентарното мнозинство ще платят хората. Аз питам, за решението на КЕВР да увеличи значително цената на ток и парно кой ще плати? Да не би енергийните бизнес лобита? Не! Те ще генерират още свръхпечалби и пак за сметка на крайните потребители. Така че с това решение беше защитен обществения интерес, беше казано ясно на всички задкулисни играчи, че това е народно събрание, а не събрание на енергийните фирми, нито събрание на свободните предприемачи.

В него, в Народното събрание, народните избраници трябва да намират решение на проблема на уязвимите, на застрашените от бедност и обедняване, на тези, които и в двата случая ще платят сметката – без съмнение надписвана не по пазарни правила. В тази ситуация гласът на ДПС е далеч от трезв, даже си мисля, че те са основния мотор на лобизма на всякакви скрити интереси във всяко Народно събрание. Може би единствената грешка е, че не успяха да измислят по-различна дума за, на практика, един и същ процес. Мнозинството в парламента се подведе по деструктивизма на депутатите от ГЕРБ, макар решението за преразглеждане на предложението на енергийния регулатор безспорно да беше единственото правилно в тази ситуация.


- Колко още време Иван Гешев ще е на върха на прокуратурата? Ясно е, че сам няма да си подаде оставка. Пък и ако остане подобен на сегашния ВСС, то пак може са избере гешевски типаж за главен прокурор. Решение ли е изпращането му за посланик или консул? Вашият коментар?


- Заешкото сърце не трае. То се води от страха и когато се води от страха, греши – и бяга презглава. Главният прокурор се лута между зависимостта си от режима на бившия премиер и желанието си да оцелее при властта на промяната. Което обаче, ако следим внимателно процесите, няма как да се случи. Дори и да изпълни желаното от новото мнозинство, да започне разследване по същество на всички злоупотреби на Борисов и приближените му, това не му гарантира оставане на поста, което и всъщност го стряска дори на сън.

Катарзисът му не само е желан от новата власт, той е искан настойчиво, както и оставката му. Поставете се на мястото на главния прокурор, който хем трябва да си свърши работата преди да си подаде оставката, хем няма да му е гарантиран спокоен пристан за достойни старини. Ще му се наложи да плати и за своите прегрешения, и за прегрешенията на предишната власт. Но това е цената, която се плаща при назначаване на удобен и зависим от миналото си човек. Това поне е европейската демократична практика, практиката на върховенството на правото над върховенството на силата.


- Вашият коментар за настоящето и бъдещето на лидерите - Бойко Борисов, Корнелия Нинова, Ахмед Доган, Кирил Петков, Слави Трифонов, Костадин Костадинов?


- Бойко Борисов е извървял своя път в политиката, независимо дали добър или лош, одобряван или неодобряван. Дванадесет години абсолютна власт му е достатъчна. Корнелия Нинова „пее лебедовата си песен“. Тя постигна своеобразен връх в кариерата си и ако постигне целите поставени от промяната в нейната си нишичка, ще бъде запомнена с добро. Ахмед Доган е реликва от миналото, скелетът в гардероба на клетия ни преход. За ДПС е икона, за огромна част от хората обаче е проклятие. Той не е създател на гнилия в основите си модел на упражняване на власт в страната в първите 30 години, разбира се, но е най-яркото ѝ олицетворение, а и удобен параван и оправдание.


Кирил Петков е месията на новото, лицето и гърба на промяната, дори да не му се иска. Той ще бъде мостът между компромиса със старото и необратимостта на новото. Мост, който трябва в един момент да бъде изгорен, за да няма връщане назад. Слави Трифонов е самокатастрофирал тийнейджър, получил преждевременно книжка, който при първия по-остър завой изгуби контрол върху управлението на мерака си за политика. Костадин Костадинов се оказа доста по-безобиден от това, което той ни убеждаваше и се опита да ни накара да повярваме. В същността си той е един доста възпитан и обран откъм резки движения човек, който е търсил единствено своя политически шанс. Намери го, и какво?


- Какво може да пожелаем на България за Коледа и най-вече през новата 2022 година? Виждате ли добър път за българите?

- Да продължим с промяната! Видя се, че всичко е в нашите ръце, а не в ръцете на неволята. Видяхме, че когато прогнилата власт не владее лостовете и механизмите за манипулиране на вота, тя винаги се проваля. Можем да си пожелаем повече прагматизъм, по-малко популизъм, повече разум и по-малко емоции. Да си пожелаем също така година без избори и година без много трудни избори. И дано Борисов да остане толкова тих, колкото беше в последния месец. Видя се ясно, че не липсва особено на българската политика, така както не ни липсват Цветан Цветанов, Лиляна Павлова, Владислав Горанов, Искра Фидосова, Цецка Цачева и цяла плеяда звезди от гаснещия небосклон на ГЕРБ.

Интервю на Красен Бучков

   Източник: frognews

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.