Ако обаче става дума за общински пари или пари на данъкоплатците - как ще се запази тайна?
В Нова Загора кметът и общинският съвет вдигат такса смет четири пъти. Би трябвало тези заседания да са публични. Би могло тези заседания да се излъчват по интернет. Но не - общинският съвет в Нова Загора гласува и дебатира тайно, при закрити врати.
При опита на общински съветник да излъчва с телефона си, самият кмет блъска телефона и съветът прекратява нахалния опит за публичност. Гонят навън човека, опитал се да снима, все едно е дошъл пиян на работа.
Психеделични истории.
Публичността е унижена от кмета, който ръси захар по улиците на Нова Загора - срещу катастрофи. Вместо харченето на ОБЩИ ПАРИ да е публично до най-малкия детайл - реално тия хора се крият в общината и правят, каквото си искат. В София как е? В момента вдигат цената на осветлението в столицата - почти на същия партизански принцип, все едно общината е тяхна землянка.
Щом могат - правят го. Има само един въпрос - кой е този народ, дето търпи това? Моят, славният, измъченият народ - не му отива това. Това е пладнешки обир. Ние свикнахме да ги търсим - от малкия обир, та чак до чудовищни престъпления.
Тишината ги пази. Зловещата тишина, в която някой тихичко пее - “... дорде е мъничка змията...”
Змията вече не е мъничка обаче. Пладнешкият обир продължава. Пазете тишина, роби мои, робини и робчета.