Политически игри

Автор: Явор Дачков

Показателен коментар на Веско Стойнев в "Дойче веле" заради позицията на автора.

Неговата реакция разкрива, защо Борисов е толкова настоятелен към Радев за позиция по казуса с Навални. Защото знае, че тази тема ще раздели градската десница от Радев. Или левите избиратели от Радев - в зависимост от позицията. Особено в контекста на президентската свръхактивност за "Три морета" би било самоубийствено Румен Радев да повтори европейската позиция и да заклейми ареста на Навални, както го призовава Борисов.

Но вдясно нещата също са сложни.

В "Капитал" тъкмо започнаха да хвалят президента, генерал Атанасов от ДСБ намери добри думи за него и обяснява как "Демократична България" ще чака да получи мандат при третото завъртане след изборите, а Сашо Маринов от президентството заявява, че Радев ще се кандидатира за втори мандат с подкрепата на гражданите (каквото и да означава това, а то не означава нищо).

На фона на смразяването между Корнелия Нинова и Румен Радев (БСП упорито отказва да заяви, че ще го подкрепи за втори мандат без никаква логична и обяснима причина) Борисов атакува следващите, които могат да подкрепят президента и да се обединят с Радев за общи действия като вкарва клин между него и тях с темата Русия.

В този казус не споделям подигравателните забележки по адрес на Бойко Борисов - никак не е прост той и знае много добре какво прави. Разделя и владее. Коментарът на Веско Стойнев показва, че тази акция му се е получила идеално. Същото показват и смутените заглавия в десните медии, които се чудят, защо Радев мълчи за Навални.

Като им знам манталитета - това ще заседне дълбоко в протестърската памет, а когато дойде време да се дава мандат или да се правят президентски избори ще е много трудо да се убедят десните избиратели, че дългата ръка на Москва и КГБ не дърпат конците през Румен Радев. Ако и четири години да е говорил срещу Борисов, мафията и мутрите.

Самият Борисов няма проблем с тази игра, защото му е позволено да я играе. Той може да защитава Навални колкото си иска, защото знае, че това е периферна тема, която не интересува Москва след като е осигурил на Путин турски поток. За Радев това не е така и Борисов нарочно го тика под прожектора, за да го фиксира като проруска марионетка, което въобще не е вярно, но очевидно работи.

Особено за западния естаблишмънт, който не се интересува от подробности и истина, а от форматиране и етикети.

Тук президентът има проблем и е добре да помисли внимателно как да отиграе тази политическа ситуация в която го вкара Борисов. Иначе - Навални е треторазряден мошеник и бездарен политически играч, който паразитира върху политическите амбиции на своите спонсори - олигарсите от "Алфа груп" с Владимир Ашурков. "Разследванията" на Навални са обикновени поръчки срещу конкуренти на бизнеса, а липсата на подкрепа в Русия го прави идеален за опозиция на Путин, защото е безобиден.

Има големи подозрения в собствените му съратници, че Навални е двоен агент и играе за Москва през цялото време. Най-аргументираната версия за неговото отравяне е, че поръчителите са неговите собствени шефове, разочаровани от липсата на ефективност и огромните пари, които им струва неговото безплодно дисидентство. След като оцеля, спасен от руските лекари в Омск той енергично се опита да възкръсне и за политическата си дейност като се върна в Москва, знаейки, че ще бъде арестуван (имаше издадена заповед по разследване за измами в особено големи размери). Това урежда както него, така и Кремъл. Той се връща в играта от която собствените му спонсори се опитаха да го извадят, а Кремъл продължава да има удобен дисидент, който взема на избори незначителни резултати, но е запълнил опозиционната ниша и не допуска в нея да влязат нови лица.

Коментар на Веско Стойнев в "Дойче веле":

След като поизчака да се изкажат световните политически лидери и се скри зад колективните органи на ЕС, българският премиер зае позиция от Фейсбук страницата си за ареста на руския опозиционен лидер Алексей Навални. Бойко Борисов изрази загриженост за неговата сигурност и права, както и за свободния глас на опозицията, без, разбира се, да се намесва в неприкосновените вътрешни работи на Руската федерация и на нейната съвсем независима съдебна система.

За страна, която е рекордьор по изгонени руски дипломати, напоследък тази служебна, скрита в масовката сдържана позиция към Путиновия режим само на пръв поглед е странна. За никого у нас и в ЕС не е тайна, че докато показва фалшиви мускули, България яде и солта, и тоягите на Русия под формата на газови тръби, ядрени реактори и бизнес поздрави с Новичок. Така че няма как Борисов да изкара един фалцет от първите редици сред онези, които остро заклеймяват Кремъл и зоват за нови санкции. А и България, сведена при неговото управление до фасадна демокрация и полуправова държава, няма морален авторитет за нещо повече от снишено участие в общия хор.

Приклекнал на международната сцена, той все пак може в домашни условия да се пъчи като исполин. Особено при наличието на удобната боксова круша Румен Радев, който с мълчанието си за съдбата на Навални прави все по-основателни подозренията, че е или заблуден русофил, или е зависим от Кремъл. Въпреки, че не представлява управлението на страната, от високата си камбанария президентът може да поизправи снишената ни позиция пред света, както и да докаже, че не е демократ само за домашна употреба. Пък и един истински русофил не би застанал зад мракобесния путинов режим, задушаващ всяка политическа алтернатива, а зад онези руснаци, които се борят за свобода и справедливост в собствената си страна.

Борисов нанесе кроше на Радев, призовавайки го да прекрати оглушителното си мълчание за Навални, а Радев като неопитен, но докачлив играч, веднага обърна и другата буза, за да падне в нокдаун. Президентът правдиво разобличава загрижеността на премиера като "театрална поза". С основание му напомня за битите протестиращи и журналисти у нас, за отравянето на Емилиян Гебрев, за заканите срещу Елена Йончева и за пращането в ръцете на Ердоган на хора, търсещи у нас убежище. Но цялата защитна конструкция на президента е дълбоко погрешна - при тая демокрация у нас къде си тръгнал да "освобождаваш" други народи? Да, премиерът лицемери - той не може и да направи друго с планините кал зад гърба си. Но мълчанието на президента и без разобличението на премиера си остава мълчание - също толкова лицемерно. С което Румен Радев пада до морално-политическото ниво на Бойко Борисов.

Човешките права и демокрацията не са затворени в държавни граници. Разликата между Гебрев и Навални като жертви на Новичок е само в гражданството, между арестуваните опозиционери в Русия и Турция - също. А и износът на демокрация, освен че е московско пропагандистко клише, няма нищо общо в случая с Навални и неговите бити и арестувани последователи - става дума за международна подкрепа на хора, които се борят за демокрацията в собствената си страна.

Когато един държавник има двоен аршин за демокрацията - пламенно защитава протестите у нас срещу управлението на Борисов и мълчи със страшна сила за произвола над инакомислещите в путинова Русия, той едва ли е демократ. Съмнително е дори доколко изобщо може да е лидер, щом накърнената чест първосигнално изпреварва трезвото покаяние за собствените грешки. Да, не е Борисов човекът, който има морални основания да отправя упреци към Радев за мълчанието му. Но такива има всеки български демократ и точно това не може или не иска да види президентът. Ако Бойко Борисов е отдавна бита карта за демокрацията, да не се окаже, че Румен Радев е фалшива карта.