Покушените хора на прехода

Покушените хора на прехода
10-01-2021г.
25
Гост-автор

Автор: Гергана Пирозова

Гледам интервюто със Сашка Братанова, тук вече десетки пишат за него - за нейната деликатност и искреност, и за покъртващата наша "българска ситуация", за пяната, която превзе театъра по време на т.нар. преход, за уволнението й от театъра, унизителното, когато всъщност е едва на 48 години с две деца на 11 г. , за онзи детайл как Момчето Филип Трифонов се обръща към Комисия по култура за ниската пенсия през 2018 г.
И така тече деликатно интервюто без нито едно име.
Всъщност през 1998 г. Сашка Братанова е уволнена от Малък градски театър, споменатата директорка, която й казва, че не е социално заведение и я изхвърля от театъра, е Бина Харалампиева.
Шеф на Комисията по култура, който две години се преструваше, че уж търси решение за Филип Трифонов е Вежди Рашидов, същият, който 2010 г. каза, че му е омръзнало от смешния плач на актьорите, които всъщност са мързеливи, и най-вече лумпени и тунеядци.
Тук се сещам, че през 2011 го казах това в ефир и Вежди Р. тръгна да ме уволнява от БНТ без да знае, че не съм на работа там. А после на домашен телефон шефът на дирекция театър агент Вероника ме заплашваше от негово име, че ще ме съди Вежди, мда. А после рязко се отказаха, когато й напомних някои важни неща по телефона - напомнях...
Та, нека си напомняме и имената, те са обезателни за спомените, които са най-важното, както каза Сашка Братанова, а също да напомняме, че през прехода разрушаваха съдби и мъртви, и живи хора точно както сградите събаряха.
И как някак свикнахме да не си говорим и за пяната на прехода, а и в театъра - пяната, която заля и помете.
Едно се чудя на днешните театрали, добре ли им е като има само положителна критика, за каквато бленуваха, пък и в цял НАТФИЗ в това ги обучават съвременните театроведи, нали тя, положителната критика, е най-желаната и единствено възможна вече. Защото за грешките и лошото не бивало даже да се пише, казваха едни преподаватели още преди 20 години. Човек може да прекара в изумление живота си как може така само с хвалбите да се живее и мисли, пък и да се чувства, Може - и бързо се привиква. Добре ли е с пяната, обаче?
Какво искрено и нежно интервю за покушените хора на прехода.
Banner

© 2023 Lentata.com | Всички права запазени.