Погрешно сравняват Борисов с Тодор Живков – бившият „първи“ в държавата не говореше никога от свое име

Наскоро Бойко Борисов казва по време на посещение в цех за арабски хляб: „На 21 декември съм разпоредил да отворим всичко. Това е най-добрата антикризисна мярка“. Колкото по-малък брой жертви и изразени се падат на 100 хиляди жители в Германия от Ковид 19 сравнение с България в случая не най-стряскащото.

Това пише Иван Бакалов във в. „Минаха години“.

Не мога да намеря един случай, изказване на Тодор Живков от едно време, да казва „разпоредил съм“, „аз разпоредих“, „наредих“.

Погрешно сравняват Борисов с Тодор Живков. Макар Живков да беше едноличен господар 33 години.

Онзи разпределяше отговорности и никога не е говорил от свое име, че ни спасява, дава по 50 лв. на пенсионери дава пари за път, болница. А тогава нямаше фондове да раздава. Нямаше и демокрация – Живков спокойно можеше да казва „наредих“, „заповядах“… Не че го хваля, сравнявам със сегашния при демокрацията.

Сега имаме уникален премиер, който в условията на парламентарна демокрация заповядва еднолично, назначава на изборни длъжности извън неговата власт, разпределя бюджет с едно обаждане, нарежда на депутатите да отменят приет предишния ден закон и т. н.

И какво е разпоредил премиерът? Добра ли е новината? Противниците на маските и мангъровистите вместо да ругаят против защитните мерки, трябваше да искат компенсации, помощи, кредитна ваканция. Сега Борисов ще отвори всичко, което ще го освободи от задължение да плаща компенсации.

А някои, загубили работата си, няма да я намерят пак няма да могат да си плащат ипотечния кредит. Ресторантите няма да се напълнят както преди, оборотите в магазините няма да скочат както преди. „Мазнинката“ е еизцедена, както се изразява Борисов. България напролет се опита да въведе мерки като в Китай с генерал с униформа, който да проповядва от екрана всеки ден, когато имаше по 20 заразени на денонощие.

Борисов се обяви за спасител, който ни спасява. Обясняваше, че ще бъдем в ада в средата на май. Бяхме затворени да не излизаме от градовете, а вътрешният министър наричаше тарикати хората, които тръгнаха по Великден към селските си къщи. После популистичният нюх на Борисов му подсказа, че мерките не се харесват на народа. Пусна обилно доцент Мангъров по контролираните от него телевизии, за да намънгъри положението.

Генерал Мутафчийски беше изтикан настрана и му свалиха униформата. Борисов пак го играе спасител – ще ни спасява от кризата. Ще рече човек че всичко е затворено и той щедро го отваря. У нас няма lowdown, прилагат се меки мерки. задължиха с маски на улицата в само формално, малцина спазват, никой не глобява. Даже и на закрито някой демонстративно не носят маски, моловете не работят, само магазините за дрехи, обувки и техника. Всичко друго е отворено – кварталните магазинчета работят, заведението за сандвичи и супи продават за на крак, прибрали са само масите.

Най-голямото отваряне, което е разпоредил Борисов, ще е за детските градини училищата. Тях западна Европа ги затвориха още в началото на учебната година. Ние ги затворихме, чак когато България излезе начело по смъртност на ден на жители на първо място в Европа, а после и в света. Голям успех в борбата с Ковид – слезли сме на второ място в Европа по смъртност.

И идва голямото отваряне.

Повече от трит седмици има по около 150 смъртни случая, броят на заразените намалява между 150 и 200 на ден и в социалните мрежи се възмущават, че някой умират пред болниците и бърза помощ не идва навреме. В по 500 обаждания на бърза помощ в денонощие средно имаме на две-три минути.

Броят на тестваните леко намаля, но има въпросителна дали не е заради антигенните тестове. Защото резултатите от тях не влизат в Националната база данни и все по-малко хора се тестват, защото ги е страх да не ги карантиниран. Хората са уплашени, защото се убедиха, че всеки се спасява сам. Бърза помощ и болници едва ли ще им помогнат. И заедно с това почват да свикват с епидемията да не се пазят толкова си 500 жертви вече нищо не е, само малко сухи съчки. Смъртността е ниска, казват мангъровите фенове. Така си живеем тук.

 Автор: Иван Бакалов