По отношение на ваксините и пандемията се намираме в класическа ситуация на масова психоза.

По отношение на ваксините и пандемията се намираме в класическа ситуация на масова психоза.
02-09-2021г.
21
Гост-автор
По отношение на ваксините и пандемията се намираме в класическа ситуация на масова психоза.
Общност в подобно състояние не може да се повлияе от факти, напътствия, анализи и призиви, защото за всеки индивид в нея обективната външна реалност е спряла да съществува. Заменена е от натраплив вътрешен импулс за съпротива срещу всяка промяна в мирогледа и яростен стремеж за отстояване на заварената позиция на всяка цена. [За нещастие, първото правило на оцеляването е да умееш да се променяш, най-вече във възгледите си, при това навреме, а не когато е твърде късно.]
Не можем да се разбрем, защото общественият сблъсък всъщност не е провокиран и задвижван от *автентичен* спор за или против самите ваксини и сериозността на ковид.
Ваксините са повод. Те са прокси - риторичен заместител - за една много по-голяма, натегната и стихийна тема: темата за това съществува ли у човека способността да прави винаги правилна преценка, за да продължи да оцелява, без да зависи от другите. Тази първична тема е обладала България от много време насам и с времето е отровила всяка възможност да обсъждаме прагматични теми от настоящето по същество. Всеки спор, който водим, се свежда само до това - до неизказания ни ужас от това, че не можем да се оправим сами, а сме свикнали да вярваме, че няма на какво друго да разчитаме.
Оттам идат и гордите слогани тип "Доверявам се на своята имунна система." Те издават не просто неразбиране какво е имунната система и защо работи, когато работи. Те издават панически, първичен ужас от намеса, от промяна, от отстъпление от крехкия личен еквилибриум, в който всеки от нас си е въобразил, че се е укрепил, заедно с най-близките си. В тази представа светът, с неговата непроследима сложност, с неговата неподатливост на еднозначни разделения на добро и зло, е изначално лош и вреден, защото е неконтролируем.
Само кръвта, генът, личното телесно обитание е чисто и близо до съвършенството, защото си въобразяваме, че можем да го контролираме. И това чувство за контрол, независимо колко е измамно, трябва да се отбранява на всяка цена от намесата на действителни събития.
В този ред на мисли, може би трябва да престанем да се замеряме факти и графики, които нямат никакво отношение към проблема.
В България препълнените болници не са ничий проблем - освен на лекарите, все още опитващи да работят в тях. Те стават личен проблем на всеки човек, стигнал до тях и неполучил грижата, която очаква, защото легла няма, а сестрите са полумъртви от умора или в карантина. Но за тези отвън проблем продължава да няма.
Има едни каръци вътре. И едни щастливци вън. И точка.
Всички помисли за лична и общностна отговорност са пометени, всички причинно-следствени връзки са разкъсани. Масовата психоза, фетишизираща личните, натурални способности за телесна и идеологическа съпротива срещу всичко, е единственото общо по между ни.
И когато на практика единственото общо помежду ни е убеждението, че няма нищо общо помежду ни, а всеки е сам за себе си, кой оцелява и кой не се решава в една голяма, убога игра на хазарт. Ковид епидемията просто хвърли безпощадна светлина върху това наше състояние на война с реалността, в която хората зависят от други хора. Винаги и навсякъде, неизбежно.
 
   Автор: Мария Спирова, фейсбук

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.