Ирини Зикидис, Фейсбук:
СТАТУС, ДОКАЗВАЩ, ЧЕ СЪМ РЕТРОГРАДНА, НИСКОЧЕЛА И НЕУКА КРЕПОСТНА
По някакъв странен начин Истанбулската конвенция ми напомня за кризата със сирийските бежанци.
През септември 2015 ни казаха, че Европа ще отвори границите си САМО за сирийци, бягащи от военните действия и режима на Асад.
Поради тази причина всички лица, влизащи в Европа, твърдяха, че са сирийци - дори африканците - и всички бяха със старателно изгубени паспорти.
От един момент нататък маскарадът спря и стана ясно, че в Европа може да влезе всеки.
Вече не се налага афганистанецът, еритреецът и сомалиецът да лъжат, че са сирийци.
А истинските сирийци взеха, че се върнаха в Сирия, защото се оказа, че са бягали от ‘умерената ислямистка опозиция’.
Сега, с Истанбулската конвенция, се случва нещо подобно.
Твърди се, че защитата от насилие е първостепенен и единствен приоритет на документа, но авторите му категорично отказват да премахнат всички неясни, съмнителни или противоречащи на местното законодателство термини.
Мисля, че няма нормален човек на тоя свят, който да не иска реално работещ инструмент, защитаващ жените от насилие. НЯМА.
Съмненията на опонентите на конвенцията са, че покрай безспорната и единодушно приета теза за защита на жените от насилие, се прокарват и други, не толкова безспорни.
Че се отваря вратата не само за сирийци, ако мога така да се изразя.
Аз до ден днешен не разбирам, защо не се подпише конвенция, защитаваща ВСЯКА ЖЕРТВА НА НАСИЛИЕ, била тя жена, дете, мъж, старец, а не оставим съмнителните клаузи за по-нататък, когато имаме повече яснота?
Та нима няма деца - жертви на родителски побой?
Или старци, убити от родните им деца и внуци?
Моля, помогнете на неуката мен.
{BANNER_ID-4}
{BANNER_ID-3}
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.