Питам се кой пожела да обладае миналото, за да сложи ръка на бъдещото?
Георги Господинов назидава как този, който мрази, не желае да притежава - той иска да руши. И аз по непонятни причини се сещам за паметника 1300 години България и за ПСА... и за една торта с разчленени крайници на деца и войници; за селата с последния старец без нито един зъб и без право да бъде питан за каквото и да било.
Питам се кой пожела да обладае миналото, за да сложи ръка на бъдещото? После се оглеждам наоколо и все разруха виждам - от любов и с най-чисти намерения обяснявана през годините. В изкуството - същата бозава мъгла, която ни обясняват като концентрация на пропагандна носталгия и битката на Яков в шлаката с един Бог, който не ще да е онзи Бог от високото, който не посяга. Някой много немощен демиург ще да е.
Но, изгубили сме усещането за общност и сме счупили разговора, върти старата плоча Букъра и се дави в горест по изгубеното единение около успеха, верифициран от чужденците. Ще ревнат и двамата с водещата, после и аз няма да издържа и с присъщата ми атавистична емпатия по „неслучилото се априлско въстание“ от книгата на Букъра отпреди 30 години ще погубя и последната надежда да доживея други мъдреци от телевизора.
Още от категорията
.jpg)
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.