ПИСМА ДО КАРБОВСКИ: Дядо Добри

Такаааааа.
Беше 1991 година.
Ходех на лекции във Фармацевтичния факултет (между другото, аз не обичам да се хваля, но кажа ли нещо,  стрелям право в целта за което,  за много хора съм твърде неудобна), та всяка неделя влизах в храма " Александър Невски".
На вратата, отвън за никого неизвестен тогава ме посрещаше този дядо от снимката, целувайки ми ръка и протягаше  шепа.
Винаги оставях пари, а сумата не е важна.
Една сутрин го заприказвах,  каза" .....чедо, аз съм беден човек, но искам да помагам на хората, друго не искам, имам подслон....", въведе ме  отдясно в стаичка, съвсем  скромна. Така продължихме с дядо Добри.
Всяка неделя се срещахме на входа, целуваше ми винаги ръка, от което се срамувах,  възрастен човечец, решил да помага - да ми целува ръка.
Една сутрин....дядо Добри го нямаше.
Влизайки  в храма попитах за него, отговориха, че е болен и вече е преместен вътре, в стая в храма. Изпратих пари по служителя без значение каква беше сумата.  След време се видяхме, пак си приказвахме, пак всичко по старому.

И...един ден гладейки 12 метровото перде за хола, следях и доста предавания и да не пропусна, чаках журналистът Мартин Карбовски, не , това не е реклама , просто описвам какво се случи....та хоп Дядо Добри в предаването!
Ами стана известен човекът.
Аз повече не го видях, но гледах предавания с него, качваха го във Фейсбук,  но какво ме впечатли, българи ...
Никой не се погрижи  за външността  на този човек, направиха го приживе светец. После той си отиде от този свят, но за мен той си остана онзи дядо Добри, стоейки до вратата на храма с протягаща ръка, с извехтелите  дрехи и малко неприлична външност  за светец. Аз ще си го помня онзи, обикновения дядо, който ми целуваше ръката,  слагаше едната си ръка на кръста, другата вдигаше напред и малко нагоре, подхващайки българско хоро с бавни стъпки, но…гледайки друг филм, не помня кой беше режисьорът,  нито сценариста, водещ- също. Алла Пугачова беше дошла да види Емил Димитров, тя каза, на български го пиша...ай, ай какъв народ, у нас такива хора не живеят  в такава мизерия, ай, ай....цитирам по памет, но не го приемайте като партийна реклама.
Хора сме, без значение дали сме известни или не, а какво имаме в гърдите и там горе в главата.
Всички се раждаме  еднакви, всички отиваме на едно и също място, важното е не само ние какво сме направили, а как са се отнесли с нас....и потъваме в забрава.....това е.

Катя Николова

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}