Пиер Льолуш: Никой няма да умира за Киев. Изход има. Нужен е мораториум на разширяването на НАТО

Пиер Льолуш: Никой няма да умира за Киев. Изход има. Нужен е мораториум на разширяването на НАТО
18-02-2022г.
6
Гост-автор

Принципът на “отворената врата” на НАТО не заслужава да бъде платена цената на разрушаването на Украйна и ново замразяване на европейския ред за десетилетия напред. Това пише Пиер Льолуш, бивш председател на Парламентарната асамблея на НАТО, в своя статия във "Фигаро".

След частичното изтегляне на някои руски части източно и южно от Украйна през последните часове, може да се очертае дипломатическо уреждане на украинската криза - най-сериозната след тази в Куба през 1962 г.

В основата на тази криза, която противопоставя Русия и Запада от три месеца, е непрекъснатото разширяване на НАТО до границите на Русия от 90-те години със, от западна страна, утвърждаване на т.нар. принцип на “отворената врата” - правото на всяка държава да избира своите съюзи - а, от друга, зачитането на интересите на Русия от сигурност и предявяването на нейното право да разполага със зона за сигурност по западните си граници.

Ако тази война трябва да избухне - защото кризата далеч не е разрешена - украинците ще трябва да я водят сами. САЩ преместиха посолството си и наредиха на своите граждани да напуснат страната в рамките на 48 часа, съветникът по националната сигурност Джейк Съливан дори уточни, че нито един американски войник няма да ходи да ги търси. Същото важи и за другите съюзници, с изключение на Франция. Никой няма да умира за Киев, още по-малко в името на велики принципи. Що се отнася до т.нар. “масивни” икономически санкции, те не са много убедителни, включително в Германия, където не могат без руския газ, нито дори без газопровода “Северен поток 2”, който разделя управляващата коалиция в Берлин.

Рискована за руската страна, дори само защото би вдъхнала нов живот на НАТО, войната със сигурност не е опция и за Запада, освен за да помисли за разрушението на една страна, милионите бежанци и новото вледеняване на континента, което ще произтече от всичко това.

Все пак дипломатически изход от кризата съществува и той би могло да се очертае около следните четири елемента:

На първо място, мораториум върху разширяването на НАТО за достатъчно дълъг период - двадесет години - за да бъдат взети предвид интересите от сигурност на Русия, но като бъде запазен принципът на “отворената врата”. Това е позицията, която - без да се изрича - французите, но също и германците, възприеха през 2008 г. на срещата на върха на НАТО в Букурещ: Саркози и Меркел успяха да се противопоставят на присъединяването на Украйна и Грузия в НАТО, за което Обама настояваше по онова време, в замяна на някаква отворена перспектива пред тези страни. Днес дори в САЩ уважавани гласове, като този на бившия сенатор Сам Нън, изтъкват рисковете, които би породило подобно членство, особено от бърза ядрена ескалация между руснаците и американците. Украинският президент изглежда също разбра посланието и пред Олаф Шолц говореше за евентуалното присъединяване на своята страна като за “една мечта”, според “Ню Йорк Таймс”.

На второ място, същевременно ще трябва да се организира изтегляне на руските и западните военни части в дълбочина, съчетано със забрана за разполагане на ядрени оръжия със среден обсег на европейска земя, и това в рамките на нови договори за ограничаване на въоръженията в резултат на споразуменията за конвенционалните въоръжения в Европа и Договора за ядрените сили с междинен обсег, които днес са в спящо състояние.

На трето място, въпросът за териториите, засегнати от “замразените конфликти”, би трябвало да се ръководи от принципа за избори под международен контрол, като прагът на квалифицирано мнозинство да бъде необходим за евентуална промяна на статута на тези територии.

И накрая, отношенията Европа-Русия като цяло би трябвало да бъдат в дневния ред на една модернизация на Хелзинкските споразумения от 1975 г. и Парижките споразумения от 1994 г., за да се преразгледат политическите, икономически и обществени отношения (включително въпросът за човешките права) като цяло.

Тридесет години след разпадането на СССР и Варшавския договор дойде време да си представим бъдещето на европейския континент отвъд системите на военните блокове, които ръководеха статута на Европа през половинвековната Студена война. Тази криза ни дава възможност, ако успеем да я използваме, разширявайки похвалните усилия за посредничество на президента Макрон и канцлера Шолц.

Във всеки случай, принципът на “отворената врата” на НАТО не заслужава да бъде платена цената на разрушаването на Украйна и ново замразяване на европейския ред за десетилетия напред.

   Автор: "Фигаро"

   Превод: Галя Дачкова

   Източник: "Гласове"

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.