Петдесет години нашият народ живя, без да различава палача от жертвата.

Петдесет години нашият народ живя, без да различава палача от жертвата. Продължава да не ги различава. Жертвите възхваляваха палачите с фалшив и лицемерен патос в името на собственото си дребно благополучие. Същите тези хора днес не различават примитивите и манипулаторите на настоящето. Ръкопляскат на нищожества. Стават им на крака. Безумието продължава. Малко размито, приело други форми, други маски, но това е същото безумие. Същата ниска политическа култура, същата липса на достойнство. За полуграмотната, безпаметна тълпа, не съществуват ясно маркирани граници за отстояване на идентичността – личностна, културна или национална. Тълпите са неспособни да имат някакви мнения извън внушените отвън, дори да тръгнат след най-ирационалната идея, те не могат да я следват прекалено дълго. Всичко, което обособява техните реакции, идва от бързо сменящите се проекции на емоциите. Иначе няма как да разберем лекотата с която тръгват след първия татуиран до ушите простак, който не може да върже три изречения, ако те не са му написани предварително. Тези люде не биха могли да бъдат водени от правила, произтичащи дори от баналните съждения на теоретичната справедливост. За властолюбците, шарлатаните, примитивите и политическите манипулатори, по-добра среда няма.

В голяма част от хората, останали непокътнати, продължават да прозират онези комунистически архетипи, така дълбоко имплантирани в мисленето им, че те на никаква цена не искат да се разделят с тях. Тези хора сякаш нямат сили да разчистят напълно подземията на ума си, задръстен от истини и полуистини, запушен от чудовищни лъжи, дето много приличат на истини. Точно в тези подземия в чиито сумрак властва безумното и ирационалното, те намират своите идоли и политически водачи.

А общност, доминирана от такива хора не я чака добро бъдеще!