Докато се замеряме с кандидат-президенти, едва ли забелязваме как ламята, наречена Пропаганда, е започнала новата си фалшива мантра. Кротко, в синхрон, главите й ни редят на ушенце поредните вибриращи внушения. Било дошло ново време - за търсене на съмишленици, а не на виновници. Трябвало да изживеем заедно, като нация, един всеобщ катарзис. И да се случва обединение, а не наказание.
Чакайте малко. Не е достатъчно просто някой да посочи с пръст виновниците – без значение дали този някой е независима медия, служебен министър, парламентарна комисия, Брюксел или Вашингтон. За да станем нормална държава, трябва поне част от посочените да бъдат правдиво осъдени и принудително изолирани от обществото ни. Нито миг преди да хлопне катинар пред лицата на поне един от посочените виновници за разграбената ни държава нямаме право да се чувстваме свободни, умни, красиви, променящи, почтени, обединени или каквото там се опитват да ни наричат според цвета и миризмата на пристрастията ни.
Преди да почнем да се поклащаме в ритъма на поредния перверзен пропаганден блус е добре да си бием по един шамар. Докато не е станало късно и не сме заспали дълбоко. Пак.