Пепе Ескобар: Как Западът беше победен

Пепе Ескобар: Как Западът беше победен
22-01-2024г.
0
Гост-автор

Еманюел Тод, историк, антрополог, демограф, социолог и политически анализатор, е част от една изчезваща порода: един от малцината оставащи екземпляри на френската интелигенция от старата школа, наследник на такива като Бродел, Сартр, Дельоз и Фуко, които очароваха последователно младите поколения от Запад и от Изток по времето на Студената война.

Първата новина във връзка с най-новата му книга „La défaite de l”Occident“ („Поражението на Запада“) е малкото чудо на самото ѝ публикуване миналата седмица във Франция, точно в самите предели на НАТО: книга – ръчна граната, от независим ум, базирана на факти и проверени данни, взривяваща цялото здание на русофобията, което беше издигнато около „агресията“ на „цар“ Путин.

Поне няколко сектора от строго контролираните от олигархията медии във Франция този път просто не могат да игнорират Тод по няколко причини. Най-вече, защото той беше първият западен интелектуалец, още през 1976 г., който предсказа падането на СССР в книгата си „La chute Finale“ („Окончателното падане“), с изследването си на данните за смъртността при съветските деца.

Друга ключова причина е неговата книга от 2002 г. „Après l’Empire“ („След Империята“) – своеобразно предвиждане на упадъка на Империята и падането ѝ, публикувано няколко месеца преди операцията „Шок и ужас“ в Ирак.

Сега Тод, в определяната от него като последна книга („затворих кръга“), си позволява да се разчупи и щателно да изобрази поражението не само на САЩ, но и на Запада като цяло, като изследването му е фокусирано във и около войната в Украйна.

Предвид токсичното НАТОстанско обкръжение, където русофобията и кенсъл културата са върховните властващи, и всяко отклонение е наказуемо, Тод много е внимавал да не посочи протичащия процес като победа на Русия в Украйна (въпреки че това е вложено във всичко, което той описва, простирайки се от няколко показателя на социалния мир до цялостната стабилност на „системата Путин“, която е „продукт на историята на Русия и не е дело на един човек“).

Той се фокусира по-скоро на главните причини, които доведоха до залеза на Запада. Сред тях: краят на националната държава; деиндустриализацията (която обяснява дефицита на НАТО за производството на оръжия за Украйна); „нулевият градус“ на религиозната матрица на Запада, протестантизма; острото увеличаване на смъртността в САЩ (много по-висока, отколкото в Русия), наред със самоубийствата и убийствата; и господството на имперския нихилизъм, изразяващ се в обсесията за вечни войни.

Сривът на протестантството

Тод методично анализира, поотделно, Русия, Украйна, Източна Европа, Германия, Великобритания, Скандинавия и накрая – Империята. Нека се фокусираме върху това, което можем да наречем 12те най-добри хита на забележителното му занимание.

В началото на Специалната военна операция (СВО) през февруари 2022 г. общият БВП на Русия и Беларус беше само 3,3% от общия БВП на Запада (в този случай сферата на НАТО плюс Япония и Южна Корея). Тод е изумен как тези 3,3%, способни да произведат повече оръжия от целия Западен колос, не само печелят войната, но и правят на парчета доминиращите представи за „неолиберална политическа икономика“ (темпове на БВП).
„Идеологическата самота“ и „идеологическият нарцисизъм“ на Запада – неспособен да разбере, например, как „целият мюсюлмански свят изглежда смята Русия по-скоро за партньор, отколкото за съперник“.
Тод избягва понятието „вебериански държави“, което напомня за прекрасната съвместимост между вижданията на Путин и американския специалист по реалполитика Джон Миършаймър. Принудени да оцеляват в среда, в която значение имат единствено властовите отношения, държавите сега действат като „Хобсови обекти“. И така стигаме до руската представа за национална държава, фокусирана върху „суверенитета“ – способността на държавата самостоятелно да определя своята вътрешна и външна политика, без каквато и да е външна намеса.
Разрушаването, стъпка по стъпка, на културата на Белия англосаксонец-протестант, което доведе „след 1960-те“ до „лишена от център и проект империя, по същество представляваща военен организъм, управляван от група без култура (в антропологичен смисъл)“. Това е начинът, по който Тод дефинира неоконсерваторите.
САЩ като пост-имперска структура: просто обвивка на военна машина, лишена от управлението на културен интелект, което води до „подчертана военна експанзивност по време на масово свиване на индустриалната база“. Тод подчертава, че „модерна война без индустрия е оксиморон“.
Демографският капан: Тод показва как вашингтонските стратези „забравят, че държава, чието население се радва на високи нива на образованието и технологиите, не губи военната си мощ, дори и населението да намалява“. Тъкмо това е случаят на Русия в годините на Путин.
Тук стигаме до същността на аргумента на Тод: неговата поствеберианска реинтерпретация на „Протестантската етика и духът на капитализма“, публикувана преди малко повече от столетие, през 1904/1905 година: „Ако протестантизмът беше матрицата за възхода на Запада, неговата смърт днес е причина за разпадането и поражението му.“
Тод ясно дефинира как английската „Славна революция“ от 1688 г., американската Декларация за независимостта от 1776 г. и Френската революция от 1789 г. са били истинските стълбове на либералния Запад. Следователно, „Западът“ като разширено понятие не е исторически „либерален“, защото е създал също така и „италианския фашизъм, германския нацизъм и японския милитаризъм“.

Накратко, Тод разглежда как протестантизмът налага всеобща грамотност на населението, което е под негов контрол, „защото всички верни трябва да имат директен достъп до Светото писание. Грамотното население е способно на икономическо и технологично развитие. Протестантската религия моделира, по съвпадение, превъзхождаща, ефективна работна ръка.“ И в този смисъл Германия попада „в сърцето на Западния прогрес“, макар индустриалната революция да се случва в Англия.

Ключовата формулировка на Тод е неоспорима: „Решаващият фактор за възхода на Запада е пристрастието на протестантизма към ограмотяването.“

Освен това протестантизмът, подчертава Тод, попада два пъти в сърцето на западната история: веднъж чрез образованието и икономическия стремеж – страхът от проклятие и нуждата от усещане за богоизбраност пораждат трудова етика и силен колективен морал, и втори път – чрез идеята, че хората не са равни (да си спомним „Бремето на белия човек“).

Няма начин колапсът на протестантизма да не унищожи трудовата етика в полза на всеобщата алчност – тоест неолиберализма.

Трансджендърството и култът към фалшивото

Острата критика на Тод към духа на 1968 г. заслужава цяла отделна книга. Той говори за „една от най-големите илюзии на 1960-те години – между англо-американската сексуална революция и май 68 г. във Франция“; „идеята, че индивидът ще бъде далеч по-добре, ако бъде освободен от колективното“. Това доведе до неизбежен провал: „Сега, когато сме свободни, масово, от метафизични вярвания – фундаментални и производни – комунисти, социалисти или националисти, ние преживяваме опита на пустотата.“ И по този начин станахме „множество от миметични лилипути, които не се осмеляват да мислят самостоятелно, но се показват способни на нетолерантност, подобно на вярващите от древността.“
Краткият анализ на Тод на дълбокия смисъл на трансджендърството напълно разбива Църквата на будността – от Ню Йорк до сферите на ЕС – и ще провокира серия от изблици на ярост. Той показва как трансджендърството е „един от флаговете на този нихилизъм, който сега определя Запада и който води до унищожаване не само на неща и хора, но и на реалността.“
Има и допълнителен аналитичен бонус: „Идеологията на трансджендърството казва, че мъжът може да стане жена, и жената може да стане мъж. Това е невярно твърдение и с това си качество е сродно на теоретичната същност на западния нихилизъм.“ Става още по-лошо, когато се говори за геополитическите последици. Тод установява закачлива ментална и социална връзка между този култ към фалшивото и нестабилното поведение на Хегемона в международните отношения. Пример: иранската ядрена сделка, сключена при Обама, се превръща в твърд режим на санкции при Тръмп. Тод: „Американската външна политика е, по свой начин, джендър флуидна.“

„Асистираното самоубийство“ на Европа. Тод ни напомня как Европа в началото беше френско-германска двойка. После, след финансовата криза от 2007/2008 г., тя се превърна в „патриархален брак, като Германия стана доминиращия съпруг, който вече не слуша спътника си“. ЕС изостави всякакво преструване, че защитава интересите на Европа – отрязвайки сам себе си от енергия и търговия с партньора си Русия и санкционирайки сам себе си. Тод идентифицира, вярно, че оста Париж-Берлин бе заменена от оста Лондон-Варшава-Киев: което беше „краят на Европа като автономен геополитически играч“. И това се случи само 20 години след общата опозиция на Франция-Германия против неоконсервативната война срещу Ирак.
Тод вярно дефинира НАТО, влизайки в „тяхното несъзнавано“: „Забелязваме, че неговият военен, идеологически и психологически механизъм не съществува, за да предпазва  Западна Европа, а за да я контролира.“
В тандем с няколко анализатори от Русия, Китай, Иран и сред независимите в Европа, Тод е сигурен, че американската обсесия – от 1990-те насам – да откъсне Германия от Русия, ще доведе до провал: „Рано или късно, те ще си сътрудничат, тъй като „тяхната икономическа специализираност ги определя като допълващи се“. Поражението в Украйна ще открие пътя, подобно на „гравитационна сила“, която реципрочно привлича Германия и Русия.
Преди това, и противно на абсолютно всички западни „анализатори“ от официалната НАТОстанска сфера, Тод смята, че Москва е подготвена да спечели срещу цялото НАТО, не само срещу Украйна, възползвайки се от възможността, посочена от Путин в началото на 2022 година. Тод залага на прозорец от 5 години, което означава край на играта до 2027 година. Поучително е сравнението с думите на министъра на отбраната Шойгу, записани през миналата година: СВО ще приключи до 2025 година.

Какъвто и да е крайният срок, в него се предвижда тотална победа на Русия, при която победителят диктува всички условия. Без преговори, без прекратяване на огъня, без замразяване на конфликта – каквито Хегемонът сега отчаяно върти.

Давос разиграва "Триумфът на Запада"

Голямата заслуга на Тод, толкова очевидна в книгата, е че използва историята и антропологията, за да изведе фалшивото съзнание на западното общество на кушетката. Така, съсредоточавайки се например върху изследването на много специфичните семейни структури в Европа, той успява да обясни реалността по начин, който напълно убягва на промитите мозъци на колективните западни маси, които се намират в условията на турбо-неолиберализъм.

Подразбира се, че основаната на реалността книга на Тод няма да стане хит сред елита на Давос. Това, което стана тази седмица в Давос, беше безкрайно проясняващо. Всичко е на показ.

От всичките обичайни заподозрени- токсичната ЕС-медуза фон дер Лайен, войнолюбецът на НАТО Столтенберг, Black Rock, JP Morgan и най-различни шефове, ръкостискащи се с тяхната киевска играчка с потната тениска – „Триумфът на Запада“ изпраща монолитно послание.

Войната е мир. Украйна не губи (курсивът мой – б.а.), а Русия не печели. Ако не си съгласен с нас – по който и да е въпрос – ще бъдеш цензуриран за „реч на омразата“. Ние искаме Новият световен ред – независимо какво вие, низшите селяци, мислите – и го искаме сега.

А ако всичко това се провали, предварително произведената Болест Х ще дойде да те спипа.

***

Източник: unz.com

Превод за "Гласове" Екатерина Грънчарова

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.