Палачът на френския учител отправи зловещо послание: “Ислямска държава” е у дома

- Учител бе обезглавен на улицата в петък. Какво мислите за този атентат?

- Току-що бе премината граница на отвратителното. Атакуват най-свещения бастион на Републиката: училището и физическото тяло на учителя. Един учител е обезглавен в буквалния смисъл на думата, защото е показал карикатурите на “Шарл Ебдо” по време на урок за свободата на изразяване. Родители на ученици подали сигнал. Жертвата получавала смъртни заплахи. Какво ще правят другите учители, мъже и жени, когато трябва да засегнат тези деликатни теми? Ще си замълчат, за да не им отсекат главата? Палачът от Конфлан-Сент-Онорин е “Ислямска държава” у дома: официално послание под формата на зловеща церемония, предупреждение към цялото преподавателско тяло, че трябва да си мълчи или да загине. Това не е акт на “сепаратизъм”, това е обявяване на война. Това е пропаганда на деянието: и най-малката подигравка със свещения текст води до смъртна присъда, рисунката заслужва осъждане.

- Училището вече не е ли пощадено?

- Още през 2004 г. докладът “Обен” съобщаваше за тревожни явления на радикализация в републиканското училище: невъзможно е да се преподава Холокоста, бил еврейски въпрос, Волтер, който се подигравал на пророка, или “Мадам Бовари”, жена прелюбодейка. Преподаването сега ще стане също толкова опасна професия, като тази на войниците на бойното поле. Прекрасно бих разбрал, ако в училище надделее индивидуалната автоцензура: кой мъж, коя жена биха имали желание да умрат по този начин, знаейки какво рискуват, ако говорят по тези теми пред учениците? Дързостта трябва да дойде от цялата нация: трябва незабавно да препечатаме всички карикатури на “Шарли Ебдо”, да ги разлепим по стените си, за да запушим устата на убийците. Те могат да убият един човек, не могат да убият всички.

- Този атентат се случва на фона на процеса “Шарли Ебдо” и няколко седмици след нападението с нож на непълнолетен пред старата редакция на сатиричния вестник. Означава ли това, че през последните пет години не сме постигнали никакъв напредък? Губим ли битката срещу ислямизма и за свобода на изразяването?

- Процесът “Шарли” събуди цялата омраза и цялото безчестие. Той има двойна и парадоксална добродетел, едновременно отблъскваща и възпитателна. При фанатиците той възкреси нуждата да наказват, да повтарят, като вторичен трус на земетресение, убийството на 12-те през януари 2015 г. Тъй като вече нямат възможност да организират малка ударна група, те работят самостоятелно с елементарни инструменти, като серийни убийци, всявайки страх сред цялата нация. Но процесът има и положителен елемент по две причини: всеки, който следи показанията на обвиняемите, вижда баналността на злото. Бедни индоктринирани типове, често насърчавани от своите семейства или близки, които вярват, че са натоварени с божествена мисия и трябва абсолютно да заколят неверник, за да спечелят своя рай и “да отмъстят за пророка”. Процесът събужда лудите и разкрива цял един паралелен свят, който не само не живее в същия часови пояс като нас, но и с нищо не споделя републиканското пространство.

- Атаките следват една след друга и са все по-страшни. Ще свикнем ли?

- Новото е, че представителите на исляма на Републиката, със забележително достойнство и смелост, осъждат недвусмислено тези отвратетилни дела. Вече не сме във времето на бившия ректор на джамията в Париж: новият, Шемс Еддин Хафиз, с категорични думи осъди ислямисткото варварство. Това е безспорен напредък в този океан на безчестие. Карикатурите на “Шарли Ебдо” не спират да проливат кръв: колко години още ще броим мъртвите? (…) Не е мъртъв коремът, от който е излязъл мръсният звяр, казваше Брехт за нацизма. Но нека си спомним и за журналистите от “Шарли”, които от 2006 г. живеят под полицейска защита. Тези, които се борят за нашата свобода, са лишени от основни свободи. Те са нашите герои, колкото и да не им харесва на техните критици, и всеки, който иска да им запуши устата, трябва да бъде сразен.

Превод от френски: Галя Дачкова
Източник: Гласове

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}