Културната генетика на Запада

Културната генетика на Запада
22-08-2017г.
18
Борислав Боев

Покрай всичките икономически дискусии, забравям да обърна внимание на много важен фундамент в структурата на една нация – културата.

От известно време всевъзможни институти, анализатори, капацитети и медии ни бомбардират как бъдещето било в „свежата афганистанска работна ръка“ (да се чете и мароканска, и алжирска и пр.). Наскоро един мой приятел ми сподели как шефът му (чужденец) е ахнал, когато е видял уличките в центъра на Пловдив. Неслучайно ги наричат „италианските“ или „френските“ улички – защото архитектурно досущ приличат на тези в Париж и Рим. Обаче чужденецът му станало криво, защото се сетил на какво прилича френската столица сега и какво е било преди 30 години. Та затова му харесал пловдивския център – защото носел духа на някогашния Париж. Поне в няколко улички на „Капана“. Но докога?
Разбирам – пред числата всички са безсилни, ще ни залеят и размият. Но какво правим с културата?

Как от новите „европейци“ ще се пръкне следващият Дейвид Гилмор или следващите Пинк Флойд? Какво ще стане с театъра, изобразителното изкуство, киното, литературата? Та в доста от държавите, от където идва въпросният „скрит трудов потенциал“, театърът и шахът са забранени.

Западната култура (такава каквато я познаваме в най-големия ѝ блясък) изобщо не е заложена в генетиката на тези хора. И те съвсем резонно няма да я развиват, камо ли пък да я обогатят.
 

Културното бъдеще на Европа е заложено на карта при тези условия. А нашият континент е едно голямо НИЩО без своето културно наследство!

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.