Ракът не е черно-бял, а е черен!

Да се изясним още в самото начало – аз съм човек, на който ракът му отне най-ценния човек в живота.  

При това, понеже е коварен, гаден и черен – се появи един път и се направи, че изчезва, а после се върна за втори смъртоносен удар.

Ето защо аз съм гневна, сърдита и бясна на всички, които използват рака за всякакви други напудрени и измислени кампании и предизвикателства, като изключим тези, които наистина имат реална полза.  

Например – кампании за профилактични прегледи или даряване на коси.

Но ето ви вас, които от няколко дни упорито си качвате черно-бели снимки и си пишете, че приемате предизвикателството в името на болните от рак на гърдата.

Знам, че пак ще съм ви лошата, обаче дайте отново да си изясним няколко неща.

Първо – колко от вас, които съчувствате на болните от рак на гърдата сте загубили близък от същото?  

Ако бяхте, едва ли щеше да ви е толкова позитивно, предизвикателно и черно-бяло настроението занапред в живота.

Второ – Ракът не е предизвикателство, а е коварна и смъртоносна болест, а единственото черно-бяло нещо при рака са рентгеновите снимки, черни са и за бял фон имат разсейки. 

Подобно на метастази си разпространявате снимки с предизвикателства из целия Фейсбук. И ви е забавно, и позитивно, и говорите пълни простотии, че така подкрепяте болните.

Ми, не. Не ги подкрепяте така, бе, бивши жесуивци и прейовци за различните страни. И не, няма да се уморя да настоявам, че чрез подобни предизвикателства и апели във Фейсбук не се помага на никого.  

Дали една жена, току-що открила бучка в гърдата си, ще погледне черно-белите ви снимки във Фейсбук и ще си каже – сега за една бучка проблем ли да правя, я, гледай, колко много хора ме подкрепят...

Дали ще си погледне Фейсбука преди да влезе в операционната и ще ѝ стане едно такова надеждно и позитивно, и подкрепящо? 

Дали, когато отиде на химиотерапии или лъчетерапии и повръща, и е бледо-жълта, ще погледне черно-белите ви снимки и ще се почувства по-добре?

Дали, когато е на легло от две седмици и не приема нито храна, нито течности и вече получава халюцинации, ще си спомни за вашите черно-бели снимки и ще ѝ стане по-добре? 

НЕ, НЕ, НЕ и пак НЕ!

Ако толкова искате да подкрепите жените с рак на гърдата, отидете до един онкодиспансер – пълно е с рак на гърдата.  

Отидете при жените, пипнете им бучките или отрязаните вече гърди, вижте ги как изглеждат и как се чувстват, почувствайте болката, отчаянието и онзи гаден мирис на болница и смърт.

Погледнете непознатите в очите и им кажете – Здравей, аз съм тук, за да те подкрепя, не си сама! С какво мога да ти помогна? 

Всичко друго е вятърничаво, някакви вяли демонстрацийки, лишени от реален смисъл....

Стига вече! Мамка му, спрете се! И за Бога, ако на практика не можете да помогнете, то, поне замълчете! Имайте малко свян пред болните и пред близките им!  

И болните и техните семейства са ядосани на целия свят, ако щете и на Господ даже, защото се чувстват наказани и безсилни, и живеят в черен свят.  

Разбирате ли защо така яростно ви нападат за така нареченото ви предизвикателство? 

Защото те са изправени пред истинското – пред смъртта.

Никакви други черно-бели снимки, освен рентгенови, които да покажат, че нещата за момента поне са наред, не са от полза.