Фейсбук емоции. А вие, разплакахте ли се за нещо днес?

Народе, народе, не знам дали разбра...

Вече във Фейсбук може да се чувства!

Може да покажеш, когато нещо те натъжава или някаква несправедливост те ядосва...

Тази новост, народе, веднага те подлуди!

О, да – забравихме за политици, престъпници, „чалга пеперудки“, бежанци... всичко стана - „е, как да си броя лайковете сега!?“.

Веднага след промяната, народе, всички ние се оляхме.

То не бяха снимки, колажи, „гифчета“, които подкрепят/заклеймяват нововъведението. То не бяха статуси. То не бяха жалвания.

Къде е проблемът?

Преди беше лесно – харесваме и готово.

Сега иди разбери какво точно значи „уау” или „хаха” на новината – „Пребити на Околовръстното”, например...

Истинските реакции се подменят с фейсбук иконки... Вместо да излезем на протест, ние ще реагираме с „ядосани човечета” на несправедливостите. И лека полека ще ставаме по-пасивни и по-пасивни...

Щеше да е по-лесно просто да си има един бутон „не харесвам“ и да се приключи. Ясно и директно – да или не, на тази позиция ли съм или не съм....

Ще преживеем, че няколко кифли навярно ще посегнат на живота си, ако видят на своя снимка – DISLIKE…

Но не, Марк Зукърбърг е либерален – стига негативност в мрежата, не искаме бутон „не харесвам”, понеже не е  хубаво да има отрицателни емоции...

Което ми прилича на цензура, ама....

От друга страна, мисля, че точно тези 6 емоции са създадени като за българите. Не вярвате? Веднага давам пример!

Ние много ХАРЕСВАМЕ още рано сутринта да слушаме за катастрофи, побои на пътищата и как детеубиец осъдил държавата.

При българина първата чаша кафе е равна на десетина лоши новини за старт на деня.

И затова, реакции от типа на – ядосано човече, плачещо човече и „уау” човече, са си идеални.

Разбира се, не може да подминем, че всички ние ОБИЧАМЕ Бойко Борисов. Обичаме го, когато той отива да си говори с чистачките на Летище София, включва се по скайпа, снима се с метла. Метлата веднага става хит в мрежата, народе, отново благодарение на тебе. Обичаме го, когато го заплашват с писмо и куршум. Обичаме  го, когато той казва, че е свикнал и ще си „носи кръста“. И въпреки че много от нас разбират, че това е поrедната пиар акция, ние пак го обичаме. Ей, така, защото Бойко ни разсмива. И заслужава вместо лайк, да му сложим по едно „сърце” и „обичам” като реакция...

Ние искрено се УЧУДВАМЕ, че жълт сайт ще се появи и в телевизионния ефир, но всеки ден влизаме да си „ъпдейтнем инфото“ в него. ЯДОСВАМЕ се на политиците в държавата, но правим протести само в мрежата  и сме се превърнали в Интернет нинджи.

И най-вече, народе, ние много СТРАДАМЕ във Фейсбук. Съпричстни сме към всякакви трагеди – атентати, убийства на деца, почит на герои, смърт на писатели, певци, актьори и т.н., и т.н.

Сигурен съм, народе, че това ще е най-използваният бутон от нас.

Плачещото човече...

Защото сме съпричстни. Защото се правим, че много ни пука. Защото го има като опция.

И за финал - искам да се обърна към Марк Зукърбърг.

Марк, брат.

Моля те, щом си решил да бъдеш толерантен, искам да те помоля за още две – три опции.

Едно повръщащо човече, когато не мога да понеса лицемерието в мрежата.

Едно показващо среден пръст, за да мога да изкажа правилно своята гражданска позиция.

И едно бутонче „майната ви”. Че всеки българин да се чувства „отразен” в социалната ти мрежа.

ОК?