Изгони Сорос, да му измрат копелетата

Не знам как го прави, обаче не може да е само с пари, нито с много пари. Не, че човешката алчност е за подценяване, но и чак толкова не бива да бъде надценявана. Трябва да има и истинска магия или тайно психотронно оръжие, за да се получава навсякъде едно и също и еднакво успешно. Откъдето мине Сорос – там да процъфтява майцепродавството и ренегатството във възможно най-деградиралите форми.

Последният пример е от тези дни. Русия се освободи от него, като го изгони, а преди нея Украйна го награди с Ордена на свободата. Не с какъв да е орден, а точно на свободата.  Въпреки че заради неговите майдански и постмайдански заслуги тази държава я чака всичко друго, само не и свободни дни.

Защото свободата на една държава не се измерва с броя на гей парадите, с нивата на разврат сред малцинствата и с количеството правозащитници на заплата, умножени по скоростта на приватизация. Обективната мерна единица за свобода е възможността на тази държава да взема самостоятелни решения.

Путин може и да е най-съмнителният тип, раждал се през последните 100 години. Но успява да не оставя съмнения, че някой нещо му диктува, че някой стои над него и го управлява като манджурски кандидат. А за майданската генерация може единствено да се разсъждава дали е запазила правомощията си да се придвижва сама до тоалетната, без да иска специално разрешение.

Докато едните го гонеха, а другите го награждаваха  – Турция свали руския самолет. И украинците се превърнаха в първи защитници на турското небе. Понеже новата им свобода е омръзнала до смърт на целия свят, вече няма друг начин да бъдат интересни на света освен с политически фрийк. Целият свят се ослушва, а те хвалят турците - аферим, хубаво им дадохте на тези руснаци да разберат, ние сме с вас.

Всъщност това дори не е фрийк, а трудно обяснимо ренегатство – верско, историческо, политическо, съседско и изобщо всякакво. Единственото възможно обяснение е магьосникът Сорос – той е майсторът на тези освобождения от общия корен и от здравия разум. Той е бащата на концепцията за модерното еничарство, чиято майка от скромност предпочита да запази анонимност.  

Майката може да се крие в анонимността, но не е неизвестна. Затова и не можем да кажем – върви на майната си, Сорос, и нека всички твои копелета да измрат от глад. На тях, разбира се, нищо няма им стане. Ще оцелеят, защото са непоправими майцепродавци и защото евнухството им е природа. Пак ще намерят на кого да си търгуват задниците, но сделките вече ще бъдат на парче – всеки ще се спасява поединично. Ще им бъде развалена организацията, която сега им е силата.

Може би след известно време отново ще стегнат еничарския корпус, но дотогава държавата ще спечели време. И няма да си губи времето с нови провали на циганската интеграция, няма да се самобичува за недостатъчно гостоприемство към измислени бежанци и безкритично да се пълни с нови. Нито ще се занимава с измислени проблеми като има ли тоалетни казанчета във всяка затворническа килия.     

На кого му дреме, че някаква си отрепка с късмет да живее в идиотско-хуманните времена на застреляното смъртно наказание заедно с още десет себеподобни пикае в една кофа и се чувстват страшно зле. На кого наистина му пука – ако трябва да съжаляваме за нещо, то е, че само пикаят, а не пият от лайняната кофа.

Мекерета на Сорос обаче ви представят това като нечовешки проблем. Не, Полфрийман не е такъв, за какъвто го мислите. Той е много приятен, а животни сте всички вие, които като общество позволявате на свестните момчета да им се влошат хемороидите заради лоша хигиена.    

Тези платени извращения могат да бъдат спестени, ако си спестим филантропията на Сорос. Но забравете да стане, забравете да тръгнем по руския път. Je suis Украйна или по-скоро Украйна е България, понеже ние още миналия век връчихме на Сорос орден за заслуги към нашата свобода. И оттогава не помним едно правителство, в което той да няма твърда квота. Даже от кабинет на кабинет квотата му прогресира.

Почти нямахме и президенти, които да не бяха омагьосани от него, а сегашният е направо шедьовър. Сякаш не президент, а програмен директор на „Отворено общество”. Сякаш не е държавен глава, а главата му е програмирана като на манджурски кандидат. 

Забравете, няма кой да изгони Сорос и копелета му да станат поне за кратко безпризорни помияри. Може само като стари кучета да се присмивате на украинските новобранци - тази вашата свобода ние кога сме я яли и още ни е лошо.