Предизборно. За жената, която живееше в стара кола...

Запознайте се с... Даниела.

Това е псевдоним, близък до името на героинята в този материал.

Тя е на 48 години. Българка. Родила е три деца на майка България. Образована жена. Работила е в чужбина. Сега е чистачка.

И живее в кола, заедно с баща си.

Кола, паркирана на метри от четиризвезден хотел в София, където нощувката започва от 70 лв.

Не казваме истинското име на Даниела и не показваме лицето й, защото тя се срамува от живота си в момента. Не ни е молила, но така е човешко.

И нас ни е срам.

В  навечерието на изборите, когато политиците ни обещават по-добър живот, една българка, избрала да се върне в България, незнайно защо, спи и живее в колата си. На студа, заедно с баща си.

Къде сте, господа политици, депутати и кандидат-кметове?

Защо не слезете наистина БУКВАЛНО при избирателите си и гражданите на тази държава?

Не само да режете лентички и да правите срещи на високо ниво в близкия четиризвезден хотел?

Защо допуснахте Даниела и други като нея да живеят в колите си, понеже заплатата не стига дори за погасяване на дребните сметки? И понеже такива хора не могат да работят това, за което са учили...

Даниела разказва, че всъщност има дом. Квартира в студентските общежития. Животът в колата било нещо временно. За няколко  дни.

Нищо, че ние я виждаме от седмици да излиза от тази кола...

Може би й е неудобно да сподели цялата истина. Може би не иска.

Но май някой трябва да се поинтересува защо жена с образование, майка на три деца и готвач по професия, чисти и живее в кола, заедно с баща си.

Така ли е, господа, напиращи за власт?

Впрочем, Даниела едва ли ще приеме помощ. Ние я попитахме.

Нали знаете циганите, например, как си казват, без да ги питаш какво им трябва. Знаете, господа политици, нали те ви избират, нали на тях плащате...

Даниела едва ли ще продаде гласа си и едва ли ще приеме помощ. Тя е от онези горди жени, които животът учи да се справят сами. Но не винаги това е успешно.

Предлагаме ви от човещина да се поинтересувате, да чуете гласа в колата.

Водим ви при нея.

Тя и днес ще прекара деня и нощта в изпочупената кола, със спукани гуми, паркирана до скъпия хотел.

Такъв бил животът.

*****

Ето краткия ни разговор с жената, живееща в кола:

Защо нямаш жилище?

Майка ми и баща ми го продадоха преди години, след това майка ми почина... насъбраха се неприятни моменти. Сега тук нощуваме с баща ми. Той на предните седалки, аз отзад.

Семейна ли си?

Не, вдовица съм. Имам три деца. Големият е в Италия, другите са при свекъра и свекърва ми в провинцията.

Защо не си при тях?

Какво да правя в провинцията, там няма работа.

А тук какво работиш?

Чистачка съм. Преди няколко години се прибрах от чужбина, работих в Италия. Работих по икебаните, правехме такива украси, после работих като готвач. Завършила съм сладкарския техникум.

Колко пари взимаш?

350 лева.

Защо се върна от хубавата Италия?

И аз не знам, да ме пита човек ... трябваше да остана.

Тук няма ли работа за сладкар, която да е по-доходна от това да си чистач?

Не. Не са коректни, не плащат, лъжат. Пробвала съм, търсила съм работа, не е като да ми е по-приятно да чистя ...

Имала си добър живот, а в един момент се озоваваш в тази кола. Не се ли питаш какво се случи, защо на теб?

Такъв е животът, явно така е трябвало да стане. Но гледам напред, вярвам, че нещата ще се оправят ...

Децата знаят ли къде нощуваш?

Не, не разбира се. Как ще им кажа ...

Не разчиташ ли на тях за помощ, да ти помагат с някакви средства?

Те да ми дават средства? Глупости! Това няма как да стане. Не бих приела.

А колегите ти знаят ли, казала ли си на някого?

Не, срам ме е, не мога да им кажа.

Идват избори, ще гласуваш ли?

Не, и на предходните не гласувах, от години не гласувам. Няма смисъл.

Нещо имаш ли да кажеш на политиците?

Майната им.

Само тази кола ли ти остана като нещо твое?

Да, само тя.

P.S. Не искаме да ви кажем нищо повече, овен: тази жена НЕ ГЛАСУВА и НЕ ИСКА нищо от тази държава. Гордост и мизерия. По български. А други решават съдбата ни срещу кебапче и 20 лева. Парадоксално, някак.

Автори:

Биляна Богоева и Адриана Аврамова