Око за око.

Ето ги – продавачът на женския пазар, който ви продава с 200 грама по-малко развалени домати. Учителката, която обижда детето ви и извива ухото му пред целия клас. Медицинската сестра, която е проспала часа ви за животоспасяващ антибиотик. Докторът, който казва, че нищо ви няма, а седмица по-късно се оказвате в болница с усложнние. Шофьорът, който ви е отнел близък, необратимо, и тази вечер ще спи в леглото си. Ето ги! 

Осъждат саморазправата и посегателството! Осъждат насилието като форма на възмездие и справедливост! Но не осъждат виновните!!! 

Случаите на саморазправа се увеличават, но не достатъчно! И не се чудя защо започнахме да бием лекарите, учителите, журналистите, съседите си, да се бием помежду си. Изумява ме коя е тази сила, която ни спира да го превърнем в наше основно оръжие. Какво все още стои между нас и материализираното ни в юмруци и брадви недоволство?!  Извънземно търпение и великански нерви. Няма друго...

Примери от периодиката: 

„42-годишният Станимир Тенчев подал сигнал, че е изпил неустановено количество медикаменти с алкохола. По време на прегледа започнал да буйства и да удря с юмруци персонала на отделението.” 

Обяснението на лекарите: „Хората се чувстват безнакази, затова посягат на лекарите. Ние свикваме с агресията. Проблемът е, че след това не биват наказани...“

Аз, ако знаех по-рано, че е така, безнаказано и свободно, щях да започна да тренирам върху лекари още преди години. Даже днес мисля, понеже е безнаказано, да се разходя до кварталната болница, да ступам някоя бяла престилка и да си се прибера... егати... Луна парк! 

„Междувременно днес осъдиха с декларация извършените през последните дни два нови акта на посегателство върху здравето и достойнството на лекарите.“ 

А какво ще кажете за здравето и достойнството на пациентите?

"Ударих лекаря, защото ме хвана за гърлото. Беше озверял"

„Искахме повече информация, защото току-що бяха казали на дъщерята на пациента, че баща й е получил инфаркт.  Там беше началникът с още лекари. Избута ме - с едната ръка за гърба, с другата - за рамото. Ядосах се и му изтъкнах че е положил Хипократова клетва. Той видимо се жегна, обърна се: "Ти какво разбираш от Хипократова клетва?" и ме хвана за врата.“, разказа Борис.

И още! 

"След като този пациент ме удари, имаше множество заплахи по мой адрес, както за физическото ми състояние, така и за живота ми. Въпреки това съм почистил раната, обработил и зашил. ", д-р Пенев, който се замисля дали да не напусне страната.

Защото в чужбина не бият лекари. Но не са известни и случаи на лекарска агресия към пациенти. Може би става въпрос за заплащане. Ако си продал труда и времето си скъпо, дали съумяваш да цениш живота и достойнството повече? Или пък запазваш здравия си разсъдък за по-дълго време?

И точно в този ред на мисли към другите лечители – на мисълта, просветителите... онези до черната дъска, на които им хлопа другата... те страдат от ученическа и родителска агресия. Страдат шумно.

65 на сто от детските учители жертва на тормоз

Страдат гръмко! 

„Около 65% от  учителите в детските градини и 45% от преподавателите в училище са претърпели насилие от страна на ученици и родители.“

Страдат като за последно! Като за световно. Първенство по футбол с учителски части! Ние питаме, обаче, защо? Защо 65 процента от учителите стават жертви на насилие от страна на ученици и родители? Какви са тези ученици и родители? И какви са тези учители? Имаме няколко неизвестни... Но можем да решим задачата!

Нека видим... 

„Ученичка от осми клас е ударила учителя си по български език и литература, след 
като й е написал „двойка”. ... 

НО! „Момичето твърди, че двойката била написана без да я изпитват, а преподавателят се заяждал постоянно с нея.“

„Според зам.-министърът на образованието Ваня Кастрева трябва да има скок в учителските заплати и месечното възнаграждение за преподавателите да е не по-ниско от 1200 лв.!“

Но каква е връзката между ниските учителски заплати и насилието над преподавателите? Може би, както често става – най-близкият отговор е най-верен. Колкото ми плащате, толкова ще ви преподавам. Значи за 500 лв. – толкова. И не очаквайте мило отношение, щом не оставяте бакшиши. Възражения? 

Има... 

„Разгневен родител наби учителка пред децата. Инцидентът стана в началното училище "Княз Борис Първи" в Шумен. Детето се оплакало, че е било ударено от учителката.“

Сигурно детето лъже... а бащата е разбрал, че спарингите с беззащитни учителки са безнаказани и е отишъл да потренира до близката зала. Пардон – класна стая. 

„Преподавателят по английски от варненското училище „Васил Априлов“ Димитър Гаврилов е уволнен, след като набил две седмокласнички и нападнал техен съученик“

Инсинуация? Не мисля! 

„Г-жа Рачева, която е била пребита от баща на свой ученик, казва, че вината не е в децата, а в лошия пример, който им се дава и в липсата на мерки от институциите. След нанесения й побой тя е лежала в болница със сътресение на мозъка, но нападателят й отрича да я е бил и последствия за него все още няма.“

И да! Последствията?! Защо няма последствия? И за едните, и за другите. Връщаме се в началото? Защо саморазправа! Ето защо! Няма друго... нищо друго! 

Ето ги! Ето ни! Един срещу друг. Готови. Няма нужда да говорим за възмездие. Това е възмездието само по себе си. Ние сме реваншът за себе си. На себе си. Естественият подбор ще остави най-силните и адаптивните и току виж сме еволюирали. Или поне – оцелели. (Но не съм сигурна, че това е добрият сценарии).