По-добри хора ли са вегетарианците?

На пръв поглед отказването от месо изглежда лесно.

На втори – не съвсем.

Освен месните продукти сред забранените храни попадат - натуралният сок и виното, за чието филтриране индустрията използва животинска кожа, сухожилия и кости.  

Въпреки ограниченията обаче, истинският вегетарианец, дори любител на виното, е готов да се откаже от земните блага в името на философията си. И, колкото по-висока е летвата, толкова по-голям е стимулът.

Хранителната практика на някога малцина, днес е глобално движение с тенденция към разрастване.

И наистина – вегетарианството се радва на много симпатизанти.

Веган-обществото обаче отдавна не е символ единствено на хуманни разбирания – присъединяването към него днес се окачествява като постъпване в един престижен морален елит.

Преди време дори бе заявено предложението - привържениците на въпросния хранителен режим да имат право да изписват „В“ между малкото и фамилното си име с цел намиране на съмишленици в социума. Е, според мен, инициаторът на идеята отдавна не се е радвал на златисто изпечен стек.

Философите също не са равнодушни към ролята на човека в хранителната пирамида.

Махатма Ганди казва: „За зрелостта на една нация може да се съди по отношенията й към животните“. В отговор на проникновената мисъл, аз хвърлих поглед към историята - колко зряла е била немската нация по времето на нацизма?

Защото Германия е била първенец в защитата над животни още през Втората световна война. В Райха са се предпочитали вегетарианските храни. Още през 1933 година бива издаден Законът за защита на животни. Хитлер водел обсъждания за разъпространението на вегетарианството в цяла Европа, дори подложил вермахта на диета със зеленчукова супа, за да дава пример на населението.

Самият той е създател на отличието „Адолф Хитлер – акивен борец срещу насилието над животни“.

Но, философията е за философите. Храната обаче е за всички.

Наред с опознаването на „позволените“ храни, навлизаме надълбоко в дебрите на вегетарианството и всичките му течения.

Оказва се, че дори веганите са заплашени от гладна смърт – при производството на зърнени култури измират 25 пъти повече животински организми, отколкото при стандартното месно производство. Дори при манифактурното отглеждане на зеленчуци и соя се унищожават животински местообитания, инсектициди и, ако в края на сезона е останало нещо да мърда, за него се грижат пестицидите.

Ето, че червата ни вече стържат, а всяка троха вкъщи е обвинена в убийство.

Какво правим сега?

Веганите може би имат претенцията да са застраховани от природата – за тях храна е всичко, което расте на дърво или върху пръст.

Учените обаче са на път да докажат криминалните деяния на веганите -  спрямо растенията. Вече е установено, че гроздето зрее по-бързо под звуците на виенска класика. Изследователите обещават скоро трайно да докажат чувстата на растенията.  

По-добри ли са вегетарианците? Може ли да оцелее човекът, изменил на природата си?

Ето, че явно предложението за вмъкнатото „В“ май не е най-добрата идея. Освен за означаване на нов застрашен вид – хомо сапиенс вегетара.

Автор: Йан Флайшхауер, Spiegel
Превод: Марина Илиева