Не стреляйте по цигуларката

Давам ухо на новините по телевизията, особено на тези около последните разкрития за побоя на тригодишния Христо от тийнейджърите, на които е бил поверен от заминалата в чужбина на работа самотна майка.

Чувам уважаван от мен психолог да твърди, че майката на пребитото дете нямала право да го остави на осемнайсетгодишните „детегледачи“.

Детето трябвало да се отглежда в защитена среда и майката била виновна и според закона, и съгласно морала, назидава безусловният професионалист.

Сигурно и други важни неща е казала, но аз отказвам да я слушам. Ю

Не мога, защото вътрешните ми гласове от вчера се надвикват и ме карат да благославям съдбата, че не съм на хала на самотната майка.

Че никога не ми се е налагало да наемам детегледачи, че не съм била в отчаяна нужда за да осигуря хляб и джобни на дъщеря си.​

Плюя си в пазвата, но в същото време в главата ми бият като предвоенен набат въпроси от типа:

Ти не си ли оставяше детето заради командировки в Брюксел по продължителни от лятната семейна ваканция?

Не го ли забрави в училищния автобус да го стоварят при пазача на сградата на училището поради невъзможност да напуснеш заседание на политическия кабинет в министерството, което без теб сигурно нямаше как да обясни поредното гангстерско убийство в центъра на столицата? 

Не го ли изчегъртваше, болнавото мъниче, буквално от мокрия си ревер с 39 градуса температура, за да го хвърлиш в надеждната прегръдка на баба му, ревящо, немощно, отчаяно нуждаещо се от теб, за да не изпуснеш самолета с поредния големец, на който да носиш папките и да суфлираш опорните точки. О, и още как!  И да Ви призная почти без угризения следвах стъпките на шеметната си кариера, защото всички около мен постъпваха по този начин. 

Да оставим моралните норми.

Дори не намирам за нужно да отбелязвам, че тези осакатени, нарочени от медиите  за гледачи деца са чували или са били свидетели на високонравствена проява в живота си. Понятия като  дълг, добро, красота, правда, идеал съвсем скоро ще излязат и от политическите речи предвид кройката на модерните силни на деня... Как да очакваме скаутска мотивация при поемане на социален ангажимент? И все пак има сделка, не е ли така?      
  
Двамата насилници на Христо, убийците му, защото те не са нищо по-малко от ...вампирясали подобия на човешки същества, са представители на поредното поколение жертви, които взимат жертви. 

Деца в чиято скала на ценностите елементарната човешка емпатия, грижа за по-слабия и интерес към нещо различно от най-нискоръстовата категория усещания и дразнимост отсъства.

Деца -покойници.

Не, не се опасявам, че това, което пиша е силно. Вие скоро надничали ли сте в очите на хлапетата си? 

Ако не сте забелязали, че са празни - замислете се с какво храните собствените си. Има и друга причина, рядко ги вдигат от екраните на електронните си изповедници, а, когато го направят са в унес.

Децата ни отсъстват все по-често и все по-продължително.

Губим ги ще напиша, въпреки че май ги изгубихме. В чалготеките и фитнесите е късно да ги търсим. В залите за класическа музика също. Цигулар къща не храни.

А майката на Христо е свирила с часове.

Ей тука може и да ме освиркате като противник на Лудогорец на техен терен ама човек, който свири на цигулка на мен лично ми е трудно да повярвам, че може да не обича детето си.

Мисля, че го обича дори несравнимо с мнозина, които осигуряват най-качествените и квалифицирани бавачки.

Мисля още,че няма начин тази млада жена с цигулка и моля се, оживяло след зверство дете, да не се счупи и то непоправимо след подобен ужас. Когато единственият ти жив, малък, роден, любим близък човек е на ръба - ти минаваш отвъд и в това не се съмнявам.
​Съмнявам се, че съм била добра майка. Не кокетирам. Дали съм грешна и с днешна дата и дали отсъствието ми е нанесло поражения, които не дай боже да ме изненадат един ден спирам да мисля, защото току що чувам от новините, за друг „пресен“ убиец, който оказва се освен шеф на Фонд за научни изследвания към БАН е и по думите на сума общи приятели във Фейсбук кротък, благ и ведър човек. На всичкото отгоре гръмнал най-добрия си приятел...

Явно е дошло време да финализираме масовото самоизтребление с мощна, баталистична, холивудска сцена с Тарантино привкус.

Къде съм тръгнала да прося милост за цигуларката.

АВТОР: Соня Момчилова