Гърция ли се нуждае от Европа или Европа от Гърция?

Нажежаващата се обстановка в Гърция придобива колосални размери. По повод евентуалния фалит, Анатоли Калецки, председател на Института за ново икономическо мислене (INET) и автор на книгата “Капитализъм 4.0: Раждането на новата икономика след кризата”, пише:

„Най-новата стратегия на Атина предвижда „искането на откуп”, за да се предотврати самоубийствен атентат“.

Според Калецки заради отказа на гръцкия премиер Алексис Ципрас да получи нов кредит, нестабилното състояние на Гърция вече не е заплаха за ЕС.

„Съдейки по войнственото поведение на Ципрас, той твърдо вярва, че Европа се нуждае от Гърция толкова отчаяно, колкото Гърция се нуждае от Европа. В това се състои истинската „абсурдност” на продължаващите преговори, а погрешната преценка на гръцкия премиер за неговата възможност за договаряне сега заплашва да доведе до катастрофа за страната или унижение за СИРИЗА, или и до двете.“, пише още Калецки.

Анализаторът предвижда, че гръцкият премиер все пак ще приеме условията за кредит, поставени от Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, защото, ако това не се случи, Гърция ще загуби подкрепата за банковата си система, а правителството ще свърши парите, с които трябва да погасява външния дълг, но, още по-драстично, с които да изплаща заплатите и пенсиите на гръцките граждани.

Предвид катастрофата, СИРИЗА вероятно ще бъде отстранена от власт заради обществения натиск.

На 22 януари Европейската централна банка (ЕЦБ) предприе решително действие за защита на еврозоната от възможен гръцки дефолт. ЕЦК обяви мащабна програма за изкупуване на облигации, много по-голяма спрямо пазара на облигации на еврозоната, отколкото паричното стимулиране на икономиката, прилагано в САЩ, Великобритания или Япония.

Новите компетенции на ЕЦБ да печата пари, на практика без ограничение, за да подкрепя, както банки, така и правителства, намали до незначителност възможността за разпространение на дълговата криза от Гърция.

„Преди решението на ЕЦБ, разпространение на дълговата криза от Гърция бе реална заплаха. Ако гръцкото правителство обяви дефолт или опита да напусне еврозоната, гръцките банки биха рухнали, а гърците, които не са успели да изнесат парите си извън страната, биха загубили спестяванията си, както стана в Кипър през 2013 г. Когато вложителите в други задлъжнели страни от еврозоната, като Португалия или Испания, видят това, те биха се уплашили от подобни загуби и биха преместили парите си в банки в Германия или Австрия.

В резултат, цените на облигациите на задлъжнелите страни биха се сринали, лихвите биха скочили, а банките ще бъдат заплашени от колапс.“

Заради неизбежния фатален край на Гърция, Калецки смята, че единственото решение е тя да поиска откуп, за да не извърши самоубийство.

„Подобно изнудване може да свърши работа на бомбаджия самоубиец. Но Гърция просто държи пистолет към собствената си глава, а на Европа не й се налага да се тревожи много, ако Атина дръпне спусъка.“