Уилям Фокнър (1897-1962) е американски белетрист, един от най-прочутите писатели на Юга, характерен с подробни описания, поток на съзнанието и други похвати в този стил. „Врява и безумство“ (1929) е първият му роман, който постига комерсиален успех. Той е носител на две награди „Пулицър“, както и на Нобелова награда, която получава през 1949 г., „за своя ярък и артистично неповторим принос към модерния американски роман“. Ето какво казва Фокнър по време на церемонията по връчването на наградата (откъс от речта му, посветена на вярата му в човека):
“...Отказвам да приема края на човека. Нищо по-лесно от това да кажем, че човек е безсмъртен, просто, защото би изтърпял всичко; че когато в последната огненочервена и умираща вечер отекне последният звън на Страшния Съд и замре в последния непотребен камък, дори тогава все още ще има един звук: този на слабия, но неизтощим човешки глас, който все още говори.
Отказвам да приема това.
Вярвам, че човек няма просто да издържи, а ще надделее. Той е безсмъртен, не защото единствено той сред другите създания има неизтощим глас, а защото има душа, дух, способни на издръжливост, състрадание и саможертва.
И дълг на поета и писателя е да пише за тези неща. Негова е привилегията да помага на човека да устои, като възвисява сърцето му, като му напомня за неговата смелост, чест, надежда, гордост, състрадание, жалост и саможертва, които винаги са били слава на неговия живот.
Гласът на поета трябва да бъде не само архив на човека, а и един от стълбовете, опрян, на който, той би издържал и надделял.”
Източник: manifest.bg
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.